— Срещаш се с вампир! Признаваш си! — избухна Тейт.
Свих рамене.
— Нали знаеш какво се говори? Мъртвите са по-добри в кревата.
— Christos — измърмори Хуан.
— Това не го бях чувал — хладно отвърна Дон. — Не осъзнаваш ли сериозността на онова, което признаваш? Въртиш любов с врага по възможно най-компрометиращия начин, застрашаваш живота на всички под твое командване. Това същество без съмнение те използва, за да получи информация и достъп до организацията ни.
Думите му ме принудиха да изсумтя грубо.
— Той и пет пари не дава за организацията ти, Дон. Вярваш или не, повече се интересува от мен, отколкото от ставащото тук.
— Не вярвам, че е възможно — излая Дон, изпускайки нервите си. — Виж само какво влияние упражнява вече над теб, щом рискуваш живота си заради секса. А и много добре си спомням, че според нашето споразумение, което ти подписа, връзките с вампири са категорично забранени.
Нямаше да поправя Дон и грешните му предположения за връзката ми, пък и вече и без това бях решила да прекратя периода на въздържание. На всичкото отгоре беше ясно като бял ден, че Тейт не е познал Боунс, защото иначе цялото това съвещание щеше да бъде проведено по съвсем различен начин. Е, кой можеше да го вини, та той го бе зърнал за част от секундата точно преди Боунс да потроши колата му, да пие от кръвта му и да го хвърли във въздуха. Пък и косата на Боунс сега беше различна.
— Да, така е, но много неща се промениха оттогава, нали? — рекох меко. — Например изобретяването на брамс. Или пленените вампири в сградата. О, и да не забравяме добавените години към живота им.
Кимнах към Хуан и Тейт. По изражението на Дон познах, че не им беше казал. Няма нищо по-добро от смяна на темата и пренасочване на напрежението.
— Сега това не е важно — изграчи Дон.
Подигравателно повдигнах вежда.
— Ами да ги питаме тях, искаш ли? Тейт, Хуан, вие знаехте ли, че ако пиете вампирска кръв, тя ще добави поне двайсет години към продължителността на живота ви? Аз не знаех, но нашият Дон определено е бил наясно. Знаеше и какво се е случило в Охайо, но е решил да не ви казва. Явно е смятал, че няма да ви заинтересува.
— Madre de Dios, истина ли е? — попита Хуан.
Тейт също изглеждаше леко зашеметен и аз му се нахвърлих:
— Не е приятно някой да знае колко дълго ще живееш и да не ти каже, нали? Аз поне настоях пред Дон, че трябва да ви разкрие истината, но ти не ми отвърна със същата добрина!
— Това да не е някакво отмъщение? — тихо попита той.
Болката в очите му нямаше нищо общо с новината, а с признанието ми за връзката ми. Тогава осъзнах, че съм била напълно сляпа. Божичко, Тейт беше влюбен в мен! Беше толкова очевадно, че дори аз нямаше как да не го забележа.
— Не, няма нищо общо с отмъщение. — В това отношение не беше нужно да лъжа. — Няма нищо общо с когото и да било от вас, и така ще си остане.
— В никакъв случай няма да позволя това поведение да продължи — равно заяви Дон. — Прекалено много животи са изложени на риск и мен ме е грижа, независимо дали ти не даваш и пукната пара.
Изправих се и се надвесих над него.
— Майната ти, шефе. Загрижена съм за всеки член на отряда си и безброй пъти съм го доказвала. Не ми ли вярваш? Тогава ме уволни.
— Querida, не прибързвай така — примоли ми се Хуан. Дон не бе помръднал. — Загрижени сме за теб, ами ако този вамп открие коя си…
— Той знае — прекъснах го.
Дон открито изпсува. Това ме накара да примигна. Той никога не си изпускаше нервите така.
— Откъде знае, Кат? Ти ли му каза? Да не би да му нарисува и шибана карта на централата и да му съобщи броя ни? Надявам се, че е невероятен в леглото, защото ти току-що провали всичко, за което си работила!
— Не, не съм му казала. — Сега вече трябваше да импровизирам. — Срещнах го преди години. Още тогава той знаеше каква съм и напусна Охайо, преди да се случат онези неща. Не го бях виждала до преди месец, когато се натъкнах на него. Той е едва на сто години и аз съм по-силна, наясно е, че трябва да си трае, за да не го убия. Ето, това е.
— Как можа? — попита Тейт, който ме изгледа с отвратен поглед. — Как можа да чукаш труп? Ама ти наистина скачаш от едната крайност в другата. Първо Ноа, а после некрофилия!
Това ме вбеси.
— Нима всички забравяте, че съм наполовина вампир? Когато говорите тъпотии за неживите, говорите и за мен! Все едно скинари да се опитат да убедят Хали Бери да се включи в неонацистки парад! Как можах ли? Ами защо не ми кажеш ти, Тейт? Или ти, Хуан? И двамата сте се опитвали да ме изчукате. Това определено превръща и вас в некрофили.