В същия миг ме обгърна с ръце, а аз увиснах на врата му и тогава той се хвърли с гръб право през стъклената стена зад нас.
Гръмотевичният шум от трошенето на стъкло удави писъците ми, предизвикани от неочакваното свободно падане от двайсететажна сграда. Размахвах безпомощно крака, а стомахът ми се присви заради гаденето. Вятърът пареше в очите ми, които с ужас гледаха бързо приближаващата се към нас земя. Отчаяно стисках ръце около врата му и внезапно се случи нещо невероятно. Започнахме да забавяме падането си.
Погледнах недоверчиво да не би над главите ни незнайно откъде да се е появил парашут, но отгоре нямаше нищо, освен светлините на сградата. Преди дори да успея да осъзная това, усетих свистене и вече не падахме. Носехме се диагонално във въздуха към черен микробус, който току-що беше дал газ и се бе включил в движението. Писъците заседнаха в гърлото ми, удавени от удивлението ми.
Засвириха спирачки, когато шофьорите се опитаха да избегнат безумно движещия се микробус и се зазяпаха невярващо в тъмната фигура, носеща се над тях. Микробусът набираше скорост, но ние бяхме по-бързи. Боунс го настигна за секунди и сграбчи задната броня, без дори да ме пуска с другата си ръка. Бусът се преобърна със силен трясък. Идващите отзад коли го заобикаляха и засвириха още спирачки. Боунс отлетя напред, отнасяйки ни далеч от бъркотията на задръстването, после ме остави на тротоара с кратка заповед:
— Стой тук.
Закрачи обратно към потрошения микробус, преди дори да успея да възразя. Изгърмяха изстрели, долетяха виковете на стоящите наоколо хора, а миг по-късно Боунс се появи с някакъв мъж, метнат на рамото му.
— Да се махаме.
Отново ме стисна силно и стъпалата ни се отлепиха от земята. Ококорих се. Майко Божия, движехме се толкова бързо! За да попреча на краката ми да се мятат диво като мислите ми, аз ги преплетох в неговите и останах така, страхувайки се да погледна надолу и да видя колко нависоко сме.
Десет минути по-късно Боунс ни приземи на някаква уличка пред един склад толкова безпроблемно, сякаш беше скочил от бордюр. Задъхвах се от изумление и го зяпах, като че ли никога преди не го бях виждала.
— Ти можеш да летиш? — ахнах, сякаш не беше очевидно.
Той ме погледна, докато разтърсваше като парцалена кукла безпомощния убиец.
— Казах ти, че съм по-силен, отколкото предполагаш.
Продължих да го зяпам. Боунс щеше да изглежда равнодушен, ако в момента не изтърсваше животеца от тялото на мъжа в ръцете си.
— Но ти можеш да летиш — повторих отново, потресена и оглупяла.
— Аз съм мастер вампир. Ако един мастер вампир е достатъчно силен и достатъчно стар, това е един от триковете му. Има и други, но за тях може да поговорим по-късно — рече, когато клепачите на човека потрепериха и се отвориха. Очите му се фокусираха върху него и после се изцъклиха.
Вече беше в съзнание и изглеждаше така, както се почувствах аз, когато Боунс се изстреля през прозореца. Уплашен до мозъка на костите си.
Боунс го пусна на земята и коленичи до него. Зелен блясък заструи от очите му и след груба команда мъжът престана да се бори и се укроти.
— Тази жена — каза Боунс и кимна към мен. — Защо се опита да я убиеш?
— Бизнес — монотонно отвърна мъжът, хипнотизиран от светещия поглед, прикован в лицето му. — Наеха ме.
Поредният наемен убиец. Очевидно Боунс не грешеше за обявената за главата ми награда.
— Кой те нае? — моментално попита той.
— Не знам. Поръчката пристигна с приложени инструкции, а парите щяха да ми бъдат преведени след изпълнението й. Понякога ми препращат поръчки, но този път не беше така.
— Котенце. — Боунс не преставаше да го гледа. — Записвай.
Той извади портфейла си. Към него имаше прикрепена малка химикалка. Използвах първата хартийка, която намерих и която се оказа банкнота.
— Име.
— Елис Пиърсън.
Толкова обикновено име, а и човекът така изглеждаше. С изключение на току-що разкървавения си нос и синините, той беше толкова страшен, колкото Мики Маус. Имаше спретнато подстригана черна коса, шкембе и по бебешки закръгляйки бузи. Негодникът обаче явно добре боравеше с пушка с оптичен мерник. Ако Боунс не ме бе бутнал, сега от мозъка ми щяха да липсват няколко значителни парчета. Недоумявах обаче, как бе успял да предвиди изстрелите.
— Имена, всичките.
Последваха няколко. Щяха да ми бъдат нужни повече банкноти.