Боунс задаваше въпросите си за наградата за главата ми на Елис един след друг и знаеше по-добре от всекиго какво да попита. Тънкостите на занаята, помислих си саркастично, докато пишех. За да разпиташ наемен убиец, ти самият трябва да си такъв.
Челюстта ми се скова, когато Елис описа с равен глас, че е получил много точни и изрични нареждания как да ме очисти. Можело да стане само с изстрел в главата, най-малко с три куршума, от разстояние не по-малко от стотина метра. Никакви бомби в колата, отрови или физически контакт, нито пък да е близо до дома ми. Елис не знаеше каква съм, но който и да го бе наел имаше много добра представа. Инструкциите бяха прекалено подробни, за да са съвпадение.
Към края на разпита вече бях изписала над дузина банкноти и ръката ми се схвана заради малката химикалка. Като се имаше предвид алтернативата обаче, нямаше да се оплаквам. Най-накрая Боунс седна на земята и попита дали има нещо друго, което Елис не бе споменал до момента.
— Клиентът стана нетърпелив и в последния си имейл измести по-напред момента на удара. Пишеше, че сега обстоятелствата изисквали бързи резултати. Щеше да увеличи заплащането ми с двайсет процента, ако работата бъдеше свършена тази вечер. Проследих я от дома й до ресторанта. По-лесно е да се избяга по време на пиковия час в града.
Копеле. Някой искаше бързо да ми свети маслото и който и да беше той, знаеше къде живея. Прилоша ми, защото само определени хора знаеха това.
Не че си мислех, че ще го предадем на полицията, но бързината, с която Боунс дръпна Елис към себе си и залепи уста за шията му, ме стресна. Не за пръв път виждах някой да умира от зъбите на вампир, но за пръв път не направих нищо и просто наблюдавах. Първоначално пулсът на Елис скочи в бърз ритъм, после се забави и най-накрая сърцето му спря.
— От това боли ли? — студено попитах, когато Боунс го пусна, оставяйки го да падне на земята.
Той изтри устни с опакото на ръката си.
— Изобщо не боли толкова силно, колкото той заслужаваше, но сега нямаме време за това.
С докосване, достатъчно нежно, че да успокои и бебе, той проследи драскотината на слепоочието ми. Знаех какво е. Следата от куршума.
— За малко да те загубя, по дяволите — прошепна. — Нямаше да мога да го понеса, Котенце.
Той ме придърпа силно към себе си, и в мен се разбуди закъснялата реакция от срещата ми със смъртта. Естествено, и преди бе имало хора, които се опитваха да ме убият. При това прекалено много пъти, за да ги броя, но изстрел от разстояние изглеждаше толкова… злокобно. Потреперих.
— Студено ли ти е? Искаш ли якето ми? — Боунс понечи да свали коженото си яке, когато го спрях.
— Ти си топъл. Никога преди не съм те усещала толкова топъл.
Причината за повишената му температура лежеше на три метра от нас, но на мен не ми пукаше. Прегърнах го и се насладих на необичайната топлина. После разтворих яката на ризата му и откопчах едно копче, само за да допра буза до кожата му и да усетя топлината.
— Недей, сладурче — задавено рече Боунс. — Много малко ми остава да изгубя самоконтрол.
Само че в момента самоконтролът му не ми бе изтрябвал. Нито пък моят. Там, в ресторанта, можех да бъда пръсната на парчета само за миг, но сега бях тук. Жива, непокътната… и не желаех да пропилявам нито миг повече.
Целунах ключицата му, принасяйки в жертва още едно копче, за да си разчистя повечко място. На гърба ми ръцете на Боунс се стегнаха. Вълните на сдържана сила, излъчвани от тялото му, ме възбудиха. Под устните ми кожата му като че ли трептеше от електричеството, умоляващо да бъде пуснато на свобода. Езикът ми се плъзна надолу по гърдите му, проследявайки релефа, докато Боунс не дръпна главата ми нагоре и не сключи устни върху моите.
Устата му имаше металически вкус, но той не ме отврати. Вместо това го целунах, сякаш се канех да го погълна, смучех езика му, докато разкъсвах ризата му. Боунс ме вдигна и бързо ме отнесе в края на паркинга, потънал в сенки. Нещо твърдо и грапаво докосна гърба ми, но не се обърнах да видя какво е. Бях прекалено заета да докосвам топлата плът, оголена от разкъсаната риза.
Боунс дръпна роклята ми и тя се разпра отпред. Устата му остави гореща следа от шията към гърдите ми, а зъбите му сладострастно докосваха кожата ми. Когато дръпна надолу сутиена ми и силно засмука зърното, от устните ми се откъсна приглушен стон. Желанието ми туптеше толкова неистово, че ме изгаряше болезнено.
Напъхах ръка между силно притиснатите ни тела с едничката мисъл да унищожа панталоните му. После обаче се отдръпнах, когато пръстите му се плъзнаха под бикините ми и нахлуха в мен. Извих гръб и ударих главата си в нещото, на което се бях подпряла, а от гърлото ми излязоха викове на желание. Слабините ми се извиваха от удоволствие с всяко ново потъркване, напрежението в тялото ми растеше и тогава ръката му изчезна, оставяйки ме влажна и копнееща.