Премислих казаното и поклатих отрицателно глава.
— Не е бил Дон. Няма смисъл. Елис каза, че са му възложили поръчката преди седмица. Това значи, че ударът е бил планиран, преди някой да узнае, че си се върнал в живота ми. По това време Дон нямаше причина да ме иска мъртва. Играех според правилата му.
Боунс се изправи и закрачи.
— Права си. Явно все още съм прекалено потресен от факта, че едва не ти пръснаха мозъка и не мисля трезво. Така, Дон изглежда чист. Евентуално. Това означава, че в централата ви има предател. Зад това поръчение не стои някой нежив, който иска мистериозният Червенокос жътвар да бъде елиминиран. Поръчано е от някой, който те познава, който знае каква си и къде се намираш. Колко хора знаят тези неща?
Замислено погладих раната край косата си.
— Всички от отряда ми, изследователския екип на Дон, неколцина от охранителите. Около стотина души.
Той се намръщи.
— Голям брой заподозрени, което означава, че и на Иън няма да му отнеме много време да те намери. Ще се наложи да посетя централата ви, да ги подуша един по един и да попадна на въпросния Юда.
— Боунс — отидох до него. — Ти не разбираш. Това място е пълно с оръжия и е зорко охранявано. Знам, защото аз помагах при проектирането на охранителната система! Има само два начина вампир да влезе вътре, без да се разрази същинска кървава баня. Единият е, ако е съсухрен. Труповете на тези вампири се съхраняват в лед, за да бъдат изследвани. Другият начин е почти толкова неприятен — пронизан със сребро близо до сърцето и транспортиран в нашата капсула. Държим в плен живи вампири, защото от кръвта им произвеждаме брамс. Това е. Точка по въпроса.
Вместо да се обезкуражи, той потупа с пръст брадичката си, после взе мобилния си и набра някакъв номер.
— Да, благодаря, ще почакам… Така, една голяма пица с повече сирене, пеперони и гъби. Двулитрова кока-кола. Аха. В брой. Четирийсет минути? Ето адреса…
Когато затвори, объркано примигах насреща му.
— Това да не би да е някакъв код?
Той се разсмя.
— Да, код е. За голяма пица и безалкохолно. Ти така и не успя да хапнеш, а не може заради мен да стоиш гладна. Не се притеснявай, цялата пица е за теб. Както вече знаеш, аз се натъпках. Сега, разкажи ми за тази капсула.
— Това е най-лошата идея, която някога си имал.
Челюстта ме болеше от непрестанното скърцане със зъби. Направо бях пресипнала от спора, но Боунс беше непоколебим.
— Само така мога да се озова достатъчно близко и да подуша кой се опитва да те очисти. Ако този някой се е сдушил с вампир или гул, ще доловя миризмата. Или пък предателят ще се опита да избяга, или ще смърди на страх. Каквото и да е, ние ще разберем.
— Или ще те пакетират в лед до Суич.
— Това няма да се случи, сладурче. Обади се.
Боунс ми подаде телефона си за пети път.
Изгледах го смразяващо, но накрая взех мобилния и набрах номера. Всичко или нищо.
— Дон, аз съм — казах, когато вдигна.
— Кат, ранена ли си? — Чест му правеше, че звучеше истински загрижен.
— Не, но някой се опитва да промени това. Виж, идвам при вас, ще се видим след час. Не позволявай на никого, повтарям на никого, да напуска сградата, преди да пристигна. Обади се на отсъстващите да дойдат. Имаме предател.
— Разбира се, ела веднага. Ще го обсъдим, щом пристигнеш. Но не е възможно някой тук да е замесен…
— Искаш ли да дойда, или не? Това са моите условия и категорично няма да отстъпя от тях, защото тази вечер главата ми за малко да престане да прави компания на раменете ми.
Той замлъкна и после въздъхна.
— Ако така ще се чувстваш в безопасност. Къде е, ъъ, приятелят ти?
— Замина, не знам къде. Сега обаче съм по-загрижена за собствения си задник.
— Ела бързо. Ще спазя условията ти, но ако не дойдеш до час, отново пращам хората навън.
Затворих и направо захвърлих телефона по Боунс.
— Доволен ли си?
Той притисна устни към раната върху слепоочието ми.
— Още не, но ще бъда. Отивай право там, не спирай за нищо на света.
Понечих да тръгна, но се спрях.
— Боунс, преди да направим това, трябва да ти кажа нещо. Очевидно е, че още изпитвам чувства към теб, но е повече от това. Аз… още те обичам. Всъщност, никога не съм преставала, въпреки че опитвах години наред. Не очаквам да изпитваш същото към мен, но…