Тейт разшири ноздри и поклати глава.
— Загубила си си ума, Кат. Направо си полудяла! Боже, никакво чукане не си струва да захвърлиш живота си за…
— Обичам го — прекъснах Тейт.
Той яростно изруга, преди да отвърне:
— Сега знам, че си побъркана! Срещаш се с него едва от няколко седмици и си мислиш, че си влюбена? Това е откачено, мамка му!
Сграбчи ме за раменете и силно ме раздруса. Аз просто сключих длани около китките му.
— Тейт, веднъж ме обвини, че не се доверявам никому. Прав беше, не се доверявам. Сега обаче ще се доверя на теб и се надявам и ти да ми отвърнеш със същото. Когато го видя днес, когато погледна в очите му и наистина го видя… не ти ли се стори познат?
— Разбира се, че ми се стори. Гледах проклетия запис часове наред! Пък и аз го видях пред дома ти онази вечер.
Стиснах го по-силно.
— Не говоря за онази вечер или за записа, а за по-отдавна. Вярно, зърна го едва за миг, но пък запомнящ се. Все пак ти го застреля. Точно преди колата да се забие в него.
— Това е…
Тейт млъкна. На лицето му постепенно се появи изражение на разбиране. Зяпна ме с ококорени очи, а после устата му се сви в тънка, упорита линия.
— Е — каза той тихо, — ти наистина ни направи на глупаци, Катрин Кроуфийлд.
Поех дълбоко дъх.
— Това е Боунс, вампирът, за когото ви казах, че съм обичала и убила в Охайо, само че не го убих. Напуснах го и ви дадох друго тяло вместо неговото. Не го бях виждала до скоро, когато се появи на сватбата на Дениз. Днес всичко това е постановка, за да вкарам Боунс тук и той да открие предателя. Знаеше, че ако отиде при майка ми, тя ще се обади на отряда, а единственият начин да дойде тук, е да влезе в капсулата или да го докарат мъртъв. Боунс избра капсулата, въпреки опасността да загуби живота си, след като веднъж се окаже окован вътре в нея.
Тейт все още изглеждаше шокиран.
— Аз за малко да го убия. Бях го вързал и знаех, че трябва само да го разтърся и остриетата щяха да пронижат сърцето му. Хуан ме спря. Каза ми, че първо ще го разпитаме, преди да го осъдим. Минали са повече от четири години. Не си виждала вампира до неотдавна, но през цялото това време си била влюбена в него?
— Да.
Тейт се изсмя — рязък, кратък лай.
— Разбира се. Но това не значи, че ще наруша всички правила относно вампирите и ще го пусна.
— Той ще бъде пуснат. — Пръстите ми се впиха в ръцете му. — Единственият въпрос е дали ще си в съзнание, когато това стане. Ти си ми приятел, Тейт. До голяма степен си ми най-добрият приятел, но ще бъда пределно ясна — ще го изкарам оттам и ще унищожа всеки, изпречил се на пътя ми.
Тейт имаше вид, сякаш иска да ме шамароса.
— Проклета да си, Кат. Проклета! Била си с него колко? Шест месеца? До мен си повече от четири шибани години! Толкова много ли значи той за теб? Повече от всичко, за което си се борила и което си постигнала? Замисли се, за Бога!
Вторачих се право в очите му, без да се поколебая.
— Да, толкова много значи. Може би не разбираш. Някога дължал ли си всичко на една личност? Всичките си способности, всичките си победи, всичко, което някога е значело нещо в живота ти… и всичко това да е било свързано само с един човек? Това е Боунс за мен.
Тейт внезапно ме дръпна по-близо.
— Кучка такава, разбирам те, защото този човек за мен си ти.
Не го отблъснах, оставих го да стои само на няколко сантиметра от мен.
— Ако въобще съм направила нещо значимо, научила съм го от него. Тогава и ти си му длъжник.
Нещо припламна в тъмносиния му поглед, преди раменете му да се отпуснат.
— Нищо не му дължа. Но, да, на теб съм длъжник. Това ли е цената, която искаш да платя?
— Щом така искаш да го наричаш. — По-добре беше да преговарям с Тейт, вместо да го пребия до безсъзнание.
— Не е само отварянето на онази капсула, Кат. Следват четири нива на добре обучени охранители, а и ще се включи автоматичното заключване още щом някой забележи затворник да се разхожда по коридорите. Той не може да повлияе със зелените си очи на всички и да ги подчини на себе си. Някой ще задейства алармата. Наясно си, ти си проектирала всичко!