— Наричаш я Котенце? И тя ти позволява? Когато аз я нарекох така, тя ме вкара в кома за цели три дни! Топките ми така и не се възстановиха от размазващия й удар в гръбнака ми.
— Така и е трябвало да постъпи — съгласи се Боунс. — Тя е моето Котенце и ничие друго.
Ръгнах го в гърдите.
— Може ли да те прекъсна? Малко съм замаяна.
— Извинявай, сладурче.
Той ме вдигна от земята, а зъбите му порязаха езика му с едно стискане на челюстта. Имаше толкова много начини да ми даде да пия кръв от него, но предполагам, че Боунс избра точно този заради коментара си към Тейт. Отвърнах на целувката му, поглъщайки нужните капчици. Типично за Боунс — да удари два заека с един куршум — маркира територията си и едновременно с това ми даде сила.
Дон избра тъкмо този момент да се присъедини към групата потресени наблюдатели. Навреме, за да ме види сгушена в обятията на вампир, и с крака, полюшващи се във въздуха.
— Какво, по дяволите, става тук?
Боунс ме остави на земята и със скоростта на едно мигване се озова при шефа ми. На Дон му правеше чест, че не се опита да избяга, а каза:
— Явно си твърдо решен да ме убиеш щом си си направил труда да минеш през всичко това — равно рече той, излъчвайки рамене.
— Не съм тук за теб, старче — обясни Боунс, оглеждайки го от глава до пети. — Тук съм, за да открия къртицата в градинката ти. Но първо ще си побъбрим, ние тримата. Прекалено дълго я държа на тъмно.
— Тейт, Хуан, погрижете се никой да не влиза през тази врата, както и никой да не реши да се прави на смел. Навсякъде е заключено, но някой може да извади оръжие. Бъдете нащрек.
Кимнах към кабинета на Дон.
— След теб, шефе.
Дон зае мястото си, сякаш това беше просто поредното посещение, а не ситуация със заложници. Ние се настанихме срещу него.
— Дон, бих искала да ти представя Боунс. Истинският Боунс, не заместника му в леда във фризера. Познавам го от Охайо, където той пренареди магистралата.
— През всички тези години, Кат — тъжно рече Дон. — Ти си била на другата страна през цялото това време. Браво, напълно ме заблуди.
Отворих разярено уста, но Боунс ме изпревари.
— Ти, неблагодарен негодник, единствената причина в момента да не те изчоплям от зъбите си, е тя. Смята, че си почтен човек, не че съм съгласен с нея, и по никакъв начин не е предала доверието ти. За теб обаче, едва ли може да се твърди същото.
Извъртях очи. Смъртна заплаха, бре, страхотен начин да подхване разговора.
— Не съм те изиграла по никакъв начин, Дон — казах. — Когато си тръгнах от Охайо, мислех, че напускам Боунс завинаги. Той ме издири и се срещнахме едва преди две седмици, а и никога не съм направила нищо, с което да застраша организацията.
Дон поклати глава в знак на себепорицание.
— Трябваше да усетя капана. Един вампир никога не се предава. Как накара майка ти да участва?
— Тя не е участвала — отвърнах мрачно. — Боунс й е казал, че иска да се срещнат. Знаеше как ще постъпи тя.
Боунс изсумтя.
— Когато отидох в къщата й, вече сама си беше посинила и двете очи и бе прекатурила всички мебели. Но да се върнем на теб, Дон. През по-голямата част от живота си съм имал занаят. Откривам хора и съм много добър в това. Така че представи си колко се изненадах, когато изключително много се затрудних да открия Кат, както не успях да намеря и баща й. Е, да се проваля и да не открия един, това го разбирам, но двама? Двама, скрити толкова внимателно, сякаш нарочно… от един и същи човек.
Лошо предчувствие запъпли по гръбнака ми. Боунс стисна ръката ми.
— След като тя изчезна яко дим, две неща винаги са ми се стрували странни. Първото беше как успя да я откриеш толкова бързо. Ти се появи с всички факти и подробности за нея в деня, в който я арестуваха. Прекалено нагласено беше. Подобно проучване отнема време. Значи сте я държали под око от доста време, но защо? Този въпрос има само един отговор. Вече си знаел каква е тя.
— Какво? — изстрелях се от стола си и изкрещях. — Дон, какво си крил от мен?
— Седни, сладурче.
Боунс ме сграбчи, а вместо това трябваше да изтичам и да се метна през бюрото на Дон, за да го удуша. Шефът ми се беше превърнал в блед папирус.
— Второто нещо, което ме озадачи, беше, че няма никакви доклади за смъртта на някой с описанието на баща й по времето, когато майка й е била изнасилена. Иън разреши тази загадка, ти го познаваш под името Лиъм Фланъри. Дон, ти я прати по петите му, но той не беше обичайната й мишена, нали?