— Не — отговорих вместо Дон, чиито устни се бяха свили в тънка линия. — Не беше. Ела си на думата, Боунс.
— Предположих, че Дон ще се намеси и ще довърши вместо мен, но той мълчи. Навярно адски се надява, че само опипвам почвата, нали, Дон?
Шефът ми не отвърна. Боунс изсумтя със съжаление.
— Отвори плика, който по-рано ти дадох, Котенце.
С треперещи пръсти го извадих от деколтето си, разкъсах плика и разгънах единствения лист вътре. Представляваше някаква изрязана статия със снимка, но текстът под нея се размаза пред очите ми, защото един поглед на фотографията беше достатъчен.
Мъжът се усмихваше, имаше червена коса, високи скули, прав нос, мъжествена челюст, която ми се стори зловещо позната и макар да не личеше, можех да се обзаложа, че очите му са сиви. Въпреки че снимката бе избледняла, приликата беше невероятна. Най-сетне разполагах с лице, към което да насоча омразата си, и то бе отражение на моето собствено. Нищо чудно, че майка ми тотално откачаше.
Бях толкова погълната от взиране в лика на баща си, че мина минута, преди да погледна другия мъж на снимката. Човекът бе прегърнал баща ми през раменете. „Семейство празнува почестите, връчени на федерален агент“ — това гласеше заглавието.
Годините не му се бяха отразили благотворно, но го познах моментално. Разкикотих се вбесено и хвърлих страницата към Дон.
— Е, нима животът не е един огромен майтап? Една гигантска подигравка! Знам точно как се е чувствал Люк Скайуокър, когато Дарт Вейдър му съобщава кой е в действителност, само дето ти не си баща ми. Ти си брат на баща ми.
Глава 24
Погледах кръвнишки шефа си.
— Да те наричам ли чичо Дон? Ти, кучи син, на колко много самоубийствени мисии си ме пращал, а си знаел, че съм ти племенница! С майка ми много си приличате — вие двамата трябваше да сте роднини!
Дон най-накрая прекъсна мълчанието си:
— Нима имах причина да си мисля, че си различна? Преди трийсет и пет години брат ми разследваше Лиъм Фланъри и внезапно изчезна. Минаха години. Мислехме го за мъртъв, а и никой не искаше да ни разкаже за последния случай, над който беше работил. Започнах работа във ФБР, за да разбера какво се случи с него. С времето открих какво всъщност е преследвал брат ми. Заклех се да продължа делото му и да отмъстя за него, но един ден, ей така от нищото, той дойде при мен. Каза ми да забравя за Лиъм и за подземния свят, който разследвах, иначе щял да ме убие. Собственият ми брат. Не можех да повярвам. Шест месеца по-късно майка ти беше нападната в същия град в Охайо, до който го бях проследил. Когато прочетох описанието на изнасилвача, осъзнах, че е бил именно той и че най-сетне е прекрачил границата.
— Пет месеца след това тя роди дете. Дете с генетични аномалии, документирани при раждането. Да, през цялото време подозирах и те държах под око, докато работех над създаването на този отдел. Изминаха години, нищо не се случваше и аз започнах да забравям за теб. Сетне името ти се появи във връзка със серия странни убийства и мародерства. Вече пътувах към Охайо, когато баба ти и дядо ти бяха убити. — Дон се усмихна нещастно. — И аз вярвам, че животът е гигантска подигравка. Ето, Бог ми даваше единственото същество, достатъчно силно, за да спра брат си и тези от неговия вид, и то бе собствената му дъщеря. Да, използвах те, докато очаквах деня, в който ще прекрачиш границата също като него, но това така и не се случи. Когато най-накрая повярвах, че си различна, те пратих да заловиш Фланъри, за да го използвам като примамка за Макс. Но по прищявка на съдбата Лиъм се измъкна. Предполагам, че тъкмо той е пратил стрелеца от снощи по петите ти.
Последното разкритие избухна в съзнанието ми като бомба. Иън беше създал баща ми? Същият, който беше превърнал Боунс, същият той бе повелител и на Макс? Това правеше Иън отчасти отговорен за собственото ми съществуване. Невероятно.
— Не Фланъри е наел убиеца — намеси се Боунс. — Той я иска жива. Не, някой друг се опитва да я убие. Някой, който има връзка с отдела.
Дон насмешливо изсумтя.
— Как ще разбереш кой е този митичен предател? Ще измъчваш всички от персонала ли?
Боунс му изръмжа.
— За някого, който е изследвал вампирите с години, определено знаеш много малко за способностите им. Да не забрави тези?