Боунс светна със зелените си очи и лъчовете им озариха лицето на Дон. Той извърна поглед.
— Чародейните очи на нощните същества. Много пъти съм си мечтал да имам възможността да погледна хората и да измъкна истината от тях, но разбира се без другите последствия.
— Е да, силата си има цена и тя винаги се плаща. Котенце, да те пусна ли, за да отидеш и да му разбиеш главата?
Боунс не звучеше притеснен от идеята. Вторачих се в Дон. Имахме еднакви очи, сега осъзнах. Как не го бях забелязала преди?
— Би трябвало да те убия заради онова, което ми причини, но няма да го направя. Защото по-добре от останалите хора разбирам желанието за мъст. То може да те принуди да постъпиш неразумно, като например да пратиш племенницата си на сигурна смърт, за да може един ден да успееш да впримчиш в капан брат си. Пък и — свих рамене — с изключение на майка ми, ти си единственото истинско семейство, което ми е останало. Можеш да дойдеш с нас или да останеш, не ми пука, но ако дойдеш, няма да се намесваш. В състояние ли си да се справиш с това?
Дон се изправи.
— Да.
Тейт и Хуан още стояха пред вратата.
— Всичко наред ли е, Кат? — попита Тейт. После хвърли поглед към Боунс, който преценяваше зяпналите с отворени усти служители.
— Засега. Тейт, двамата с Дон можете да помогнете. Да започнем с очевидното. Къде е отрядът? Те знаят каква съм и къде живея. След този кабинет те са следващата ни спирка.
— Повикахме всичките трийсетима. В залата за тренировки са, но там има оръжия, Кат. Ще се наложи да ги привикваме навън на групички, за да не нападнат господин Остри зъбки още щом го зърнат. — Тейт метна презрителен поглед към Боунс, който бе изкарал ангелите на персонала и душеше всеки поотделно.
— Да не мислиш, че ще се уплаша от стая, пълна с хора? — отвърна Боунс. — Нека задържат играчките си, това ще ги научи на ценен урок. Независимо колко добре ги е обучила тя, те не са като нея.
Хуан примигна.
— Той може да ги повали всичките, докато у тях има сребро?
Колкото и да ми се искаше да го отрека, понеже бях работила наистина здраво по тренировките им, простата истина бе, че те никога преди не се бяха натъквали на вампир, силен колкото Боунс. Особено пък в затворено пространство, без значение, че то беше с размерите на футболен стадион.
— Да. Но необходимо ли е, Боунс? Няма ли да изгубим много време? И да не вземеш да убиеш някого от тях, те са моите хора.
— От гледна точка на времето така ще е по-бързо. Да огледам всички накуп ще е по-бързо, отколкото група по група. Твоят предател ще се опитва най-яростно да ме убие. Или пък ще се подмокри, едно от двете. Тази стая е чиста, никой от тези хора не е къртицата ви. Не се тревожи за дружината си, Робин Худ, ще доживеят да видят и утрешния ден.
— Искам да присъствам. — Дон изглеждаше професионално заинтригуван. — Не съм виждал мастер вампир в действие. Виждал съм само кървавия краен резултат.
— Ето пак грешиш — заяви Боунс. — Виждал си я да се бие в продължение на години, значи си виждал мастер вампир в действие. Тя просто има и пулс.
Тренировъчната ни зала бе повече от обикновен физкултурен салон. Беше ексцентрично помещение с препятствия, висящи въжета, падащи отломки, клатещи се подове, водни препятствия и много пространство за тичане. Аварийните лампи, включващи се по време на заключване на сградата, даваха предимство на Боунс и осигуряваха едва доловимо осветление. Той беше настоял ние да стоим в кабинката на Дон и оттам да наблюдаваме помещението. Не искаше да рискува да ме наръгат или да ме застрелят по време на мелето.
А определено имаше какво да се гледа. Когато бледото му лице бе осветено от слабите лампи, се чуха викове и последва лудешко движение, което дори аз не можех да проследя напълно.
— Christos — със страхопочитание ахна Хуан. — Вижте го как лети.
Боунс се издигаше със скокове, неподвластен на гравитацията, и разпръсваше прецизно образуваната формация, на която бях обучила хората си, блъскаше ги с тялото си и ги разпръсваше като кегли. Тейт отвратено поклати глава.
— Години работа изтекоха право в канавката. Иска ми се сам да ги набия.
— Купър се опитва да ги събере — заключих. — Опа, покосиха го. Мамка му, Боунс наистина може да удря курвенски. После ще ми е нужен половин литър от кръвта му, за да ги излекуваме всичките.
— Какво те кара да мислиш, че той ще ни даде? — скептично ме попита Дон.