— Направи го бързо — казах на Боунс. — Знам, че искаш да се позабавляваш, но недей. Не си заслужава.
Не излязох от помещението, но Тейт направо излетя. Хуан се размърда, но остана, Дон също не мръдна от мястото си. Боунс не се притесни от публиката. Впи докрай извадените си кучешки зъби във врата на Брад, преглъщайки дълбоко и постоянно. Никой, освен мен не чу звука на неизбежно настъпващата смърт и според желанието ми тя беше бърза.
— Готово, старче — каза Боунс след минута и остави Брад да се свлече отпуснато на плочките. — Не размазах нито капка.
Отидох при него и прескочих Брад, проснат край краката му. Боунс ме целуна по челото с топли устни. Две убийства за един ден, сигурно беше преял. Но пък снощната му вечеря бе изтекла в капсулата.
— Знаеш, че ще го преследвам, Дон. — Нямаше нужда да изричам името, а и някак не исках да го правя.
— Да, знам. — Той ни огледа, докато подръпваше веждата си. — Искам да поговоря насаме с теб, Кат. Има някои неща, които трябва да обсъдим.
— Можем да поговорим, но Боунс ще присъства. Наистина, дори да не можеше да ни чуе, а той може, просто по-късно ще му разкажа всичко.
Боунс се усмихна самодоволно на Дон. Е, беше си заслужил правото да злорадства.
Дон се покашля.
— Щом настояваш. Хуан, би ли изнесъл…? — Той вяло махна към трупа на Брад и ние го последвахме към кабинета му.
Глава 25
Напускаш ли ни? — започна Дон без увъртане, след като затворих вратата. Добър въпрос, след като вече знаех какво бе крил от мен през изминалите години.
Огледах кабинета му и после самия него. С Дон не си приличахме, но бяхме кръвни роднини, също като с майка ми. След няколко безмълвни мига осъзнах, че не го мразя заради откровените му лъжи. Че коя бях аз, та да го съдя толкова строго за допуснатите грешки? Все пак самата аз бях допуснала безброй такива в живота си.
— Не.
Дон въздъхна, може би с облекчение, но Боунс раздразнено прокара ръка през косата си.
— Мътните го взели, ти просто няма да поемеш по лесния път.
— Трябва да го направя.
Боунс ме изгледа в продължение на един дълъг миг, после се обърна.
— Единственият начин да я задържиш, е, ако аз съм с нея. Приеми го като далавера — две за едно. Няма да я спирам да върши онова, което смята за своя работа, но няма да позволя да умре заради нея. Нито един от онези мъже не е достатъчно силен, за да я защити, но аз съм. Искаш нея? Тогава ще получиш и мен.
Ето това не го бях очаквала. Очевидно нито пък Дон. Той зяпна.
— Не можеш да очакваш, че ще позволя на вампир да се включи в организация, имаща за цел убиването на вампири! Това дори не е лудост, това е самоубийство!
Боунс се усмихна много търпеливо и седна на стола, потропвайки с пръсти по бюрото на Дон.
— Виж, човече, пет пари не давам за организацията ти, но ситуацията е такава, че доста ме е грижа за сигурността на Кат, така че ще ти отправя предложение и ти ще го приемеш.
Дон примигна заради безцеремонните думи. Аз самата бях любопитна да чуя какво е предложението, защото и за мен то се оказа новост.
— Защо успехът на мисията ти зависи от нея? — продължи да говори Боунс. — Защото тя е най-силният ти боец. Без нея ти разполагаш с групичка хора, които здравата могат да се позабавляват в обикновена война, но изправени срещу гули и вампири, са мъртъвци. И ти го знаеш. Затова и си умря от кеф, когато осъзна колко смъртоносна е тя само на двайсет и две годишна възраст. И не мисли, че съм забравил, че твоите манипулации доведоха до няколкогодишната ни раздяла. Само заради това щеше да ми хареса жив да те одера като портокал, докато пищиш, но се отклонихме от темата.
— Доста — рязко добавих аз.
Боунс продължи, сякаш не бях проговаряла.
— Но понеже тя настоява да продължи работата си тук, се налага да се споразумеем. Колкото и опитна да е в битка, никой не е съвършен. Ако тя загине, с организацията ти е свършено, защото няма да имаш достатъчно силен войник, който да я замести. Това е първата част от предложението ми. Повече никога няма да ти се налага да се притесняваш дали тя ще се върне жива и здрава от някоя мисия, защото освен ако аз не лежа съсухрен на земята, тя ще се върне.
— Искаш да работиш за мен? — попита удивено Дон.
Боунс се засмя.
— Не за теб, старче. За нея. Тя и без това е единствената, която ще слушам.