Изражението на лицето ми явно изразяваше същото удивление като това на Дон, защото Боунс поспря и взе ръката ми в своята.
— Няма да искам да ръководя. Можеш да поемеш цялото командване, стига да сме заедно. Обаче аз ще запазя правата си за спалнята.
Изчервих се. Боунс само се изкиска и вдигна ръката ми към устните си.
Дон също имаше вид, сякаш смята, че е редно да сменим темата.
— Каква е втората част от предложението ти?
Боунс изпъна рамене, но не пусна ръката ми.
— А, втората част, тъкмо заради нея няма да ми откажеш. Мога да ти осигуря онова, към което тайно се стремиш още откакто си започнал експерименталния си проект тук.
— И какво си мислиш, че е то? — попита Дон, определено скептично настроен.
— Вампири — отвърна Боунс. — Искаш да създадеш свои собствени вампири.
— Не, не е вярно! — веднага възразих аз.
Само че Дон не скочи да отрича. Вместо това се вгледа в Боунс по един много странен начин. Сякаш току-що бе решил, че приятелят ми е интересен.
Боунс се облегна в стола си.
— Ти искаш онова, което всеки командващ на войска иска — лоялни войници, които са по-силни от врага. Колко пъти ти се е искало повече хора от екипа ти да имат нейните сили? Колко често си копнял за воини, благословени със същите предимства като тези на враговете ти? За пръв и последен път отправям това предложение, друже. Избери най-добрите си хора и аз ще ги направя още по-добри.
Поразено наблюдавах как Дон обмисля предложението и как после постави ръце на бюрото си.
— Ами ако след като се превърнат във вампири, се обърнат срещу нас? Това се случва, знам го, и ако се окаже, че съм докарал гибел и разруха на себе си и екипа, тогава какво?
— Много просто. Ако заплашат теб, значи заплашват нея, и аз ги избивам. И за миг няма да се поколебая да премахна опасност, надвиснала над главата й, а и ти вече разполагаш с два трупа, доказващи това. Както и да е, би могъл да ги тестваш. Избери потенциалните си хора и аз ще им дам кръв. Виж как ще се справят с новопридобитата си сила. Ако не могат да я контролират докато е слаба, тогава няма да се справят. Но ако могат… — Боунс не довърши изречението си.
— Нека видя дали съм разбрал правилно — бързо вметна Дон. — Ще придружаваш Кат по време на мисии, за да сведеш до минимум риска за нея. Освен това си съгласен да превърнеш във вампири определени войници. Те ще са под твое наблюдение, ако е необходимо ще бъдат елиминирани, и ще приемат заповеди от мен чрез нея. Правилно ли съм разбрал?
— Да. — В отговора на Боунс нямаше капчица колебание.
Аз самата все още бях смаяна от тези преговори.
— Нещо друго?
— Имам някои условия — прекъснах ги аз, възползвайки се от възможността. — Графикът ми ще се промени. Организацията ти току-що се сдоби със сериозно подкрепление, Дон, затова не искам да чувам никакви оплаквания. Първо, никакво следене повече. Най-добре ще е да не виждам или чувам някой от екипа ми да ме шпионира отново, защото след тази вечер, домът ми ще бъде запазен в тайна. Така никой няма да може да измъчва хората ми или да ги святка със зелени очи, за да им измъкне информация, или просто да ги подкупи, за да я получи, както се е случило с Брад Паркър. И всичко друго ще почака, докато не се разправя с баща си. Брат ти е приоритет, не си ли съгласен, чичо!
Дон остана безмълвен в продължение на няколко мига. И най-сетне се усмихна язвително.
— Е, Кат, Боунс… явно се споразумяхме.
Преговорите приключиха, но имаше още някои неща, за които да се погрижа.
— Майка ми още ли е тук?
— В един от бункерите е. Искаш ли да се видиш с нея?
— Не. Но я дръжте тук. Щом баща ми знае къде да намери мен, то тогава и тя не е в безопасност в дома си.
— Освен това не можем да рискуваме Макс да хване някой от хората ти и да разбере, че съм замесен, Котенце — заяви Боунс. — Колкото до останалите ви служители, съберете ги. Няма да си спомнят, че са ме виждали.
— Ами Ноа? — попита Дон и аз се сепнах.
— Той не знае нищо.
— Той няма това предвид — равно рече Боунс. — Ноа може да бъде използван като примамка срещу теб, независимо дали знае нещо или не. Макс може да реши, че все още изпитваш чувства към него.
Не бях помислила за това.
— Тогава Ноа трябва да е под наблюдение, Дон. В работата и в дома му. При най-малкия намек за свръхестествена намеса ние ще се заемем веднага. Навярно е възможно да хванем Макс в собствения му капан.