— Да — призна Боунс, без да мигне дори, а аз се опитах да не се сопна: Нима вече не знаеш това, ясновидецо?
Менчерес ме изгледа и аз с неудобство се размърдах. Божке, не го бях казала на глас, нали?
Боунс въздъхна.
— Котенце, явно трябва да те осведомя, че Менчерес също така може да чете човешките мисли, а като съдя по изражението му и мислите на онези със смесена кръв.
Аха. Значи определено бях спипана.
— Опа! — казах, сетне присвих очи. — Но не чете вампирските мисли, иначе нямаше така да се изразиш.
— Не, не и вампирските мисли — потвърди Боунс. Устните му се извиха. — Освен ако не криеш нещо от мен, прагосподарю.
Върху лицето на Менчерес също се появи бледо подобие на усмивка.
— Ако притежавах подобна сила, тя щеше да ми спести множество грешни решения. Не, само човешките. И на онези със смесена кръв. Боунс, каза ли й под какъв предлог ще я пожелаеш като своя?
От начина, по който Боунс внезапно се напрегна, ми стана ясно, без да имам нужда от специални сили, за да прочета мислите му, че ми беше спестил нещо.
— Изплюй камъчето — рекох заплашително.
Боунс срещна погледа ми.
— Всеки вампир има собственически инстинкти, знаеш това. Аз те открих, ухапах те и спах с теб. Всичко това стана, преди Иън дори да те е видял. В света на вампирите това те прави моя… моя собственост, освен ако аз доброволно не се откажа от правата си да…
— Кучи син! — избухнах. — Боунс! Кажи ми, че не си възнамерявал да ръмжиш наоколо, сякаш съм парче месо, което не ти се иска да споделяш!
— Не те възприемам по този начин, тогава какво значение има каква вратичка ще използвам? — разгневи се и Боунс. — Честно казано, дори не виждам защо Менчерес повдигна темата.
— Защото отказвам да взема твоята страна, ако тя не е наясно с всички последствия — студено отвърна Менчерес.
Намусих се.
— А на него не са му били нужни специални сили, за да се досети, че ще се ядосам. Нито пък на теб, очевидно, защото ти определено премълча тази подробност. Няма да стане, Боунс. Няма. Да. Стане. Върви, заяви независимостта си пред Иън и стани господар на собствено семейство. Но можеш да забравиш да се наричаш мой господар с вратичка или без.
— Нали осъзнаваш, че се държиш като лицемерка? — попита ме с изпепеляващ тон. — Едва онзи ден заявих на Дон честно и почтено, че ще мина под твое командване по време на операциите, а сега отказваш дори някакви непознати да си мислят, че си под моя опека?
Отворих уста, но нямаше как да оспоря думите му. По дяволите да вървят хората, които използват логиката в споровете си. Ето това беше нечестно.
— Не може да няма друг начин — казах само и то с по-спокоен глас. — Вместо да финтираме Иън със сексистки вратички в закона, все трябва да има нещо, с което да го принудим да се съгласи да ме остави на мира.
— Не са сексистки — каза Менчерес и сви рамене. — Ако Боунс беше жена, а ти мъж, той все така щеше да има същото право над теб. Вампирите не дискриминират по пол. Това е човешки недостатък.
— Както и да е — сопнах се, понеже не исках да правя сравнение между почтеността на хората и вампирите.
Сетне една мисъл започнала се оформя в съзнанието ми. Може би имаше начин да извлека полза от структурата на неживото общество…
Усмихнах се широко на Боунс.
— Ще кажеш на Иън, че си ме намерил. И ще предложиш да ме отведеш при него.
Глава 27
— Кат. — Дон вдигна поглед от книжата си. — Влез. Тъкмо преглеждам лабораторните резултати от изследванията от онзи ден. — Той придоби ликуващо изражение, когато насочи поглед към Боунс. — Имаш страхотна кръв. На практика можем да се отървем от пленените вампири, ако всяка седмица точим по половин литър от теб.
— Ще ми сложиш тапа ли? — развеселено попита Боунс. — Ама и ти си един алчен кръвопиец, а?
— Дошли сме с конкретна цел, Дон. Можеш да се обадиш на Тейт, Хуан и Купър. Така няма да се наложи да повтаряме.
Обхванат от любопитство, Дон се обади. След няколко минути тримата мъже се изсипаха в кабинета и когато вратата се затвори, започнах без предисловия:
— Всички знаете, че съм мелез. Това, което не знаете и което аз не знаех до неотдавна, е, че вампирът, който е изнасилил майка ми, е брат на Дон.