— Пусни ме — тросна се Тейт веднага щом възвърна способността си да говори.
Боунс го пусна. Тейт пое няколко пъти дълбоко дъх, после се ококори и погледът му срещна моя.
— Исусе, Кат! Това не е като в пещерата. Какво, по дяволите, има в кръвта на този задник?
Не отвърнах на обидата, само на въпроса:
— Сила. Кръвта, която пи тогава, бе от по-слаб, съсухрящ се вампир, така че не може да се сравняват. Сега вече добре ли си?
— Всичко е толкова силно и ясно. — Той се отърси като куче, излизащо от вода. — А и миризмата! Мамка му, Хуан, ти смърдиш! Днес не си ли се къпал?
— Майната ти — изръмжа Хуан засрамено. — Къпах се, но ми свърши сапуна. Не знаех, че ще имаме контролно по душене.
Знаех, че внезапното сдобиване с вампирско обоняние е нещо невероятно. Беше като да се родиш сляп и впоследствие да прогледнеш. Направо не можеш да повярваш колко много си пропускал.
— Добре, Хуан, твой ред е.
След като и тримата мъже пиха от кръвта, всички се отправихме към залата за тренировки. Мина добре, макар да бях убедена, че момчетата ми са на друго мнение след обучението си при Боунс. Дон беше нервен, но съвсем очевидно се успокои, когато Боунс съживи Тейт след битката им и го отпрати с няколко конструктивни критики и дори една похвала. Тейт застана до мен и за тренировката каза само едно:
— Копелето удря по-силно от шибан товарен влак.
Само се усмихнах.
— Знам.
— Обучила си ги чудесно, Котенце.
Купър току-що беше подкрепен с глътка кръв и Боунс дойде при мен.
— Без съмнение те са най-яките човеци, на които съм се натъквал — каза той и на Дон. — С допълнителната сила от кръвта ще бъдат равни на млад вампир.
Боунс ме целуна по челото, докато говореше. Това простичко докосване, както и часовете, през които бях наблюдавала полугодия му хищнически балет, ме накара да реагирам съвсем инстинктивно. Слабините ми се свиха, алчно настоявайки за внимание.
Охо. Трябваше да се махна и то бързо. Преди момчетата, да са доловили аромата на похотта ми.
— Отивам да се измия, цялата съм потна. Ще се, ъъ, видим после — казах и на практика изтичах навън в опит да спася достойнството си.
— Къде си мислиш, че отиваш? — чух как Тейт рязко попита. — Не натам, Боунс. Мъжката баня е в противоположната посока.
— Ще складирам това при всичката друга информация, която не ме засяга — долетя пренебрежителният отговор на Боунс.
Не им обърнах внимание и продължих напред, стигнах в съблекалнята, затворих вратата и замаяно съблякох дрехите си. Студен душ. От това имах нужда.
Гласът на Тейт долетя до мен въпреки затворената врата:
— Да не би да се срамуваш от нас, вампире? — подразни той Боунс.
Боунс само се засмя. По звука познах, че е точно пред вратата.
— Просто не съм глупав. Ти къде би предпочел да бъдеш?
— Не отговаряй на това — чух Хуан да предупреждава Тейт, а после Боунс влезе в съблекалнята.
Вече бях под студения душ. Когато Боунс ме погледна, потреперих и то не заради хладната вода.
— Не тук. Не е… възпитано.
Боунс свали панталоните си и изрита обувките си с движение, което ме накара да затая дъх. Приближи се, пресегна се покрай мен и спря студената вода, за да пусне топла.
— Майната им — отвърна и коленичи пред мен. Устните му замилваха корема ми. — Искам те, Котенце, и ти ме искаш. — Езикът му се измъкна на свобода и слезе надолу с безпощадна точност. — Само това има значение.
Сграбчих раменете му, а коленете ми омекнаха. Вече не ми пукаше нито за морала, нито за приличието. Горещата вода се изливаше върху телата ни така, както кръвта препускаше из вените ми.
— Ще падна — предупредих го.
— Ще те задържа — гърлено обеща той.
Повярвах му.
Когато час по-късно излязохме от съблекалнята, лицето ми беше зачервено от секса, топлия душ и погледа, който ми хвърли Тейт, щом влязох в кабинета си. Чакаше ме вътре. По молба на Дон, Боунс се бе отбил отново в лабораторията за ново източване на кръв.
— Боже, Кат, не можа ли да изчакаш до после, за да пропълзиш с него в ковчега? — попита Тейт и поклати отвратено глава.
Това успя да развали доброто ми настроение.
— Първо, не е твоя работа, и второ, откъде знаеш, че просто не сме си говорили?