— Помни какво ти казах — много меко рече той, но гласът му беше леден.
После я пусна и тя се нахвърли като рус тасманийски дявол върху мъжете.
Те се пръснаха, движейки се с бързина, която преди седмица не притежаваха. Натъпкани с кръвта на Боунс, момчетата успяха да избегнат първата атака. Тейт мина зад Белинда и хвърли по нея единствения си нож, който се заби до дръжката там, където трябваше да е сърцето й.
Тя се завъртя и се опита да извади ножа, докато аз сипех укори:
— Това беше чудесно, ако целяхте да я убиете, но ви казах да приемете ситуацията като репетиция за залавяне на охраната на Иън. Ако те са мъртви, за какви заложници се предполага, че ще преговарям?
По лицето на Тейт за миг пробяга глуповато изражение.
— Съжалявам — измърмори. — Това бе просто инстинктивна реакция, предполагам.
Белинда извади ножа от гърба си и го захвърли в краката на Тейт.
— Задник — изръмжа тя.
Боунс ме изгледа многозначително.
— Видя ли защо настоях ножовете да са стоманени, а не сребърни? Досетих се, че някой от тях може да се паникьоса и да се опита да я убие, вместо да я залови.
Знаех, че е страховито да се изправиш пред вампир с едно-единствено оръжие, но Тейт и останалите трябваше да наложат контрол над емоциите си. Не само, че щеше да ни е трудно да преговаряме при мъртви заложници, но предполагах, че ако убием вампирите на Иън, щеше да бъде още по-трудно да го убедим.
— Задачата ви е да задържите Белинда жива — казах рязко. — Ако не успеете да го направите, няма да участвате в тази мисия. Точка.
— И ако след час не сте ме задържали — измърка Белинда, — ще опитам кръвта на един от вас. Ммм, прясна кръв. Не съм опитвала такава от повече от година.
Тя облиза устни, докато похотливо изричаше думите и това нямаше нищо общо със секса. Хуан преглътна. Тейт се отдръпна. Дори обикновено невъзмутимият Купър изглеждаше притеснен. Те не знаеха за това.
— Това е, за да ви мотивирам — хладно обясних. — Сега, кой ще е щастлив след час? Вие, момчета, или тя?
Белинда се озъби и отново им се нахвърли. Този път си избра само един, приклекна ниско и подсече краката на Хуан. Той се опита да се изправи, ала Белинда бе по-бърза. Зъбите й се оказаха опасно близо до гърлото му, преди той да успее да я отблъсне.
Напрегнах се, готова да се хвърля в действие, но Боунс стисна ръката ми. В същия миг Купър и Тейт скочиха върху нея. Купър дръпна главата й назад, скубейки косата й, а Тейт замахна и я изрита в лицето със сила, която щеше да скърши врата на нормален човек.
Белинда остана замаяна за миг. Само за миг. Сетне се пресегна зад себе си и метна Купър над главата си толкова силно, че той се приземи няколко метра встрани.
— Нека сами се оправят — тихо каза Боунс. — Не може вечно да си до тях и да ги закриляш.
Стиснах зъби. Да, наистина, Боунс бе заплашил Белинда с ужасяващо наказание, ако се увлечеше и убиеше някой от тях, но това нямаше да направи нещастникът по-малко мъртъв. Боунс не вярваше, че тя е толкова тъпа, че да опита. Аз обаче не бях така уверена. И все пак логиката му беше желязна. Белинда беше вампир със средна сила и ако моите момчета не можеха да се справят с нея, то тогава нямаше да им позволя да се изправят и срещу охранителите на Иън. Нищо не може да се сравни с истинска битка с вамп, помислих си мрачно. Хайде, момчета, накарайте ме да се гордея. Свалете блондинката.
Тейт и Хуан започнаха да обикалят в кръг около Белинда, а Купър стана и се отърси. Челото му кървеше. Ноздрите на Белинда потръпнаха от глад. Тя погледна към Хуан, усмихна се и после разкъса блузата си отпред. Пищните й гърди, незакривани от сутиен, подскочиха.
Хуан я зяпна и се поколеба за миг. Точно толкова време й бе нужно. Скочи и заби юмрука си в главата му. Хуан подбели очи и се стовари на йода. Тейт я погна, но тя вече беше стигнала до Купър. Силен удар в корема го накара инстинктивно да се свие, а Белинда изплези език и облиза червената струйка кръв течаща по челото му.
— Предястие — измърмори тя, а после вдигна Купър, сякаш беше играчка, и го метна по Тейт, който почти беше стигнал до тях. Двамата мъже се проснаха на земята в кълбо от оплетени крайници.
Изскърцах със зъби. Боунс хвана ръката ми и я стисна. Знаех какво си мисли. Налагаше се да скалъпим План Б за залавянето на охранителите на Иън, защото сладникавата блондинка стопяваше лагерите на мъжете, макар че бяха трима срещу един. Е, двама срещу един, понеже един бе в безсъзнание. Само какво му се пишеше на Хуан, задето позволи гърдите й така да го разсеят. Щеше да му се иска да не се е събуждал.