Петдесет минути по-късно Тейт и Купър плуваха в пот, Хуан тъкмо се свестяваше, а Белинда не беше успешно заловена. Е, Тейт и Купър на няколко пъти бяха на косъм, но така и не успяха да я задържат достатъчно дълго, че да я връчат обратно на Боунс, което бе и задачата им. Стомахът ми се преобърна. Ако ставаше дума просто за убийството й, двамата щяха отдавна да са успели. Но не бяха съумели да я укротят, без да им се наложи да прилагат забранени средства. Мамка му. Това щеше да доведе до две лоши последици и първата тъкмо сега предстоеше да започне.
Белинда се усмихна с извадени кучешки зъби.
— Победих, така че си искам наградата. Освен ако не си лъжец, Боунс.
Боунс скръсти ръце пред гърдите си и я изгледа остро.
— Казах, че ще си получиш наградата. Но не съм споменавал кога.
Белинда започна да го ругае, когато, изненадващо Тейт я прекъсна:
— Давай да свършваме с това — рече кратко и пристъпи или по-точно закуцука към нея.
Ококорих очи.
— Тейт… — започнах.
— Спести си го — прекъсна ме той. — Провалихме те, Кат. Мислиш ли, че ухапването й ще ми причини повече болка от този факт?
Суровият му тон ме накара да примигна и да извърна поглед. Исках да му кажа, че не е негова вината, че макар и със силата от кръвта на Боунс, той е само човек, а Белинда не. Много по-лесно бе да убиеш вампир, отколкото да го заловиш, дори за мен, иначе Дон щеше да разполага с повече екземпляри в затвора си за неживи. Но знаех, че съчувствието само щеше да накара Тейт да се почувства още по-зле, затова не казах нищо. Престорих се, че стената отсреща е много интересна.
— Кой казва, че искам теб? — презрително попита Белинда.
— Няма значение кого искаш, аз съм този, когото ще получиш — отвърна Тейт и тонът му стана рязък. — Разбираш ли от йерархия в командването, кръвопийке? От нас тримата аз съм най-висшестоящ, така че ще получиш моята вена и ничия друга.
Замигах още по-тревожно. Боже, съвсем в стила на Тейт да настоява да отнесе куршума, или в този случай — ухапването. Заради това бе толкова добър водач на отряда. Никога не се скатаваше от дълга към хората си.
По-скоро почувствах усмивката на Белинда, не я видях.
— Е, предполагам, че и ти ще свършиш работа.
— Не толкова бързо — каза Боунс, когато аз се стегнах и се обърнах към тях. — Само от китката, Белинда. Не от врата му.
Тя се нацупи заплашително и кокетно едновременно.
— Но на мен повече ми харесва от шията.
— Много жалко — студено отвърна Боунс. — Поспори още малко и няма да получиш нищо.
Аз тъкмо щях да настоявам за същото. Разкъсана ръка съвсем не беше така смъртоносна, както разкъсана югуларна вена. Просто за всеки случай, ако Белинда решеше да не изпълни обещанието си да се държи прилично. И все пак, явно доста я беше страх от Боунс и вярваше, че той ще я накара горчиво да съжалява, ако ни измами, което, предположих, се дължеше на факта, че познава репутацията му. Боунс ми беше обяснил, че именно затова е избрал Белинда да тренира с момчетата, а не другите двама пленени вампири. Те не го познаваха и не знаеха, че той ще изпълни всяка своя закана. Белинда обаче го познаваше. Повече, отколкото ми се харесваше, но в това отношение не можех нищо да променя.
Тя се усмихна и се пресегна към Тейт. Блузката й все още висеше разкъсана, разголваща гърдите й, когато Белинда придърпа ръката му близо до тялото си. Пулсът на Тейт бе много по-ускорен от нормалното и продължаваше да се забързва, но си помислих, че това е свързано повече с тревогата от ухапването, отколкото от възбудата, предизвикана от гърдите на Белинда.
— Не се тревожи, готин, ще ти хареса — измърка тя и облиза още веднъж зъбите си.
Тейт изръмжа.
— Когато адът замръзне, кучко.
Белинда само се засмя. Ниско, гърлено и знаещо.
— О, да, ще ти хареса.
И после впи зъби в китката му.
Видях как през него премина тръпка, докато сърцето му още повече забързваше ритъма си. Той стисна устни, но не и преди тихичък звук на изненада да се отрони от тях. Когато Белинда преглътна и засмука по-силно от ръката му, Тейт притвори очи за секунда, преди отново рязко да ги отвори и да се вторачи в мен.