Следващите няколко мига ми се сториха много дълги. Индиговият поглед на Тейт се изпълни със същото напрежение, както когато се напи и ми призна какво изпитва към мен. Знаех, че усеща омайваща топлина, разливаща се по вените му. Онова замайващо, прелъстително чувство, което прогонваше всеки разум. Естествено, това не се случваше всеки път, когато вампир ухапеше човек. Знаех от опит, придобит в някои неприятни битки, че вампирското ухапване може да боли ужасно силно. Но ако вампирът ме искаше да боли — то не болеше. Никак дори.
— Достатъчно — рязко нареди Боунс.
Белинда бавно се отдръпна и облиза кървавите капчици от зъбите си. Тейт не помръдна. Просто продължаваше да ме гледа, сякаш по чудодеен начин бях развила нечовешки сили и го хипнотизирах.
— Затвори дупките — заповяда Боунс на Белинда.
Тейт дори не си направи труда да избърше кръвта, която бавно капеше от ръката му.
Белинда поряза палец на един от зъбите си и го задържа над раничките. Дупките изчезнаха за секунда.
— Затова ли не можеш да му устоиш, Кат? — най-сетне попита Тейт, без да обръща внимание на другите около себе си.
Въпросът му ме порази, но Боунс само се усмихна и показа собствените си зъби.
— Иска ти се да вярваш в това, нали, друже?
— Тейт, как можа дори да си помислиш подобно нещо? — едва успях да изрека.
— Не си прави труда, сладурче — весело рече Боунс, все още усмихвайки се зъбато. — Не ме интересува с какви лъжи се успокоява, докато е сам през нощта, а ти си с мен. Белинда, времето ти извън килията изтече. Връщай се в клетката.
Тръгнахме, без повече да продумаме, а Белинда все още се облизваше, докато я водехме обратно към затвора й в най-долното ниво.
Глава 29
Всеки ден извеждахме Белинда, за да тренира с Тейт, Хуан и Купър. Те настояха за това, не аз. Отказаха да приемат факта, че не могат да се справят с предизвикателството да я заловят. Все още бяха твърдо решени да играят ролята си при залавянето на вампирите на Иън. Не ми хареса, но Тейт бе непоколебим както винаги. Белинда като че ли нямаше нищо против. Макар че повече не получи наградата си от свежа кръв, тя все пак излизаше от малката си килия и в замяна на сътрудничеството си получаваше допълнителна торбичка с кръв всеки ден. Освен това си мисля, че й харесваше как мъжете се ядосват от неспособността си да я заловят.
След четири дни на унижения момчетата започнаха да стават все по-добри. На няколко пъти успяха да я уцелят в гърдите под подходящия ъгъл, така че само още едно завъртане на острието щеше да я убие, ако ножът бе сребърен.
А знаех, че това беше достатъчно, за да накара всеки вампир да стане наистина, наистина послушен. След една седмица и още малко тренировки, момчетата може би щяха да са готови и Боунс можеше да се обади на Иън и да му каже, че ме е намерил и че има заложници. Тогава щях да пусна в действие другия си план. Онзи за баща ми, за който не бях споменала на Боунс. О, да! Нямах търпение.
В четвъртък отидохме да вземем един от вампирите на Боунс от летището. Щеше да пристигне от Лондон и явно беше първият човек, когото Боунс бе превърнал. Понякога йерархията във вампирския свят ми приличаше на онази в „Кръстникът“. Но малко по-сложна.
— Не си ме питала, пък и нямаше много време, но трябва да знаеш кого ще посрещнем, Котенце.
Току-що бяхме пристигнали в чакалнята на летището, където стояха и останалите посрещащи. Като се имаше предвид охраната на летищата, по-далече нямаше да ни пуснат, освен ако Боунс не пуснеше в действие погледа си.
— Поредното старо гадже? — пошегувах се.
Боунс не се засмя.
— Да, може и така да се каже.
Трябваше ми джин за тази отврат.
— Супер, нямам търпение да се запозная с нея.
— Спомняш ли си как ти разказах, че когато бях човек, една от клиентките ми ме спаси, като убеди съдията да ме прати с кораб в Австралия, вместо да ме обесят за кражбите? Е, това е Анет. Когато се завърнах в Лондон като вампир, потърсих хората, които се бяха държали добре с мен. Мадам Лусил, собственичката на бордея, която бе помогнала на майка ми да ме отгледа, вече беше покойница, както и повечето от проститутките, с които бях живял, но Анет още беше в града. Предложих й този живот и тя го прие. Нея ще посрещнем днес.
Мамка му. Вече я мразех, а дори още не се бяхме запознали. Нов рекорд за мен.
— И тя ще остане за през нощта при нас. Колко уютно.