Боунс ме видя погребана под всичките й куфари и се втурна да ми помага.
— Дявол да те вземе, Анет! Трябваше да ми кажеш, че носиш толкова много багаж!
— О, извини ме, Кат — изкиска се Анет в опит за престорено извинение. — Свикнала съм да пътувам с персонал.
— Няма нищо — отвърнах напрегнато.
Персонал! За каква се мисли тая?
Най-накрая натоварихме багажа й в колата и потеглихме.
— Кога пристигат останалите? — попита тя и се облегна в седалката.
Бяхме с нова кола, защото Макс познаваше волвото ми. Сегашният ни автомобил бе модерно беемве. По-късно щях да попитам Боунс как се е сдобил с него.
— Днес и утре. Мисля, че до петък всички ще са пристигнали.
Анет подсмъркна, макар че не се нуждаеше от чист нос.
— Криспин, да те питам, как Белинда е паднала в малката клопка на Кат? Не съм я виждала от рождения ти ден преди шест години, или бяха пет?
— Хванали са я, защото й е харесало да движи с група, която обича да води яденето си у дома.
В гласа му се прокрадна студенина, докато усмивката на Анет стана дяволита.
— Ужасно! Явно наистина се е променила. Нима минаха само пет години, откакто тримата с нея бяхме заедно?
Боунс я изгледа кръвнишки в огледалото за обратно виждане, докато аз тълкувах бяхме заедно. Обзалагах се, че не бяха пили чай. А преди пет години Боунс беше с мен.
— Отговори на въпроса, сладкишче. Преди шест или преди пет години вие тримата сте се чукали? Виждаш ли, Анет, Боунс вече ми каза, че е спал с Белинда, но ти благодаря, че ме осведоми, че и ти си участвала.
Боунс отби колата край пътя.
— Няма да търпя подобна грубост, Анет — каза той, извръщайки се, за да я погледне. — Кат много добре разбира какво намекваш, така че не ми е ясно защо изпитваш нужда да повдигаш въпроса пред нея. Освен това много добре знаеш, че беше преди осем години, преди да срещна Кат, и ще ти бъда благодарен, ако повече не я забавляваш със спомени.
Звучеше също толкова вбесен, колкото се чувствах аз. Анет ме погледна, преди да повдигне вежди с престорена невинност.
— Извинявам се. Явно заради дългия полет забравям обноските си.
— Котенце — Боунс се обърна към мен, — това достатъчно ли ти е?
Не, не беше, и с радост бих изхвърлила Нейно величество и всичкия й багаж на тротоара, но това нямаше да бъде постъпка на зряла жена.
— Мисля, че мога да понеса малко разкази за шведски тройки, но да сме наясно: Анет, можеш да забравиш за всякакви повторения, включващи нас тримата.
— Дори не си го и мечтая — увери ме тя с блясък в очите, който зърнах в огледалото за обратно виждане.
О, двете не бяхме свършили. Можех да се обзаложа на живота си.
Остатъкът от пътуването мина без инциденти. За мое успокоение Анет си намери място, където да отседне по време на престоя си. Боунс планираше следващата седмица да каже на Иън, че ме е открил и тогава щеше да се престори, че е заловил тримата ми капитани. И сякаш нямах достатъчно грижи с преследването на Иън, безопасността на хората ми, дейните опити на баща ми да ме убие и успешното извоюване на свободата на Боунс, та в съзнанието ми се появи представата за Анет, Белинда и Боунс, изпълняващи креватна гимнастика. Майната й! Само това ми липсваше.
Когато Анет чу частта от плана, засягаща мъжете, остана впечатлена.
— Още хора? Доброволно ще влязат в леговището на Иън като заложници? О, Криспин, трябва да ме запознаеш с тях. Може ли довечера да ги поканим на вечеря?
— Дано има предвид вечеря с истинска храна на масата — измърморих.
— Но, Кат, точно това имах предвид. Не може да изям примамката, нали? — тя се разкиска.
Боунс ме погледна. Свих рамене.
— Не е чак толкова лоша идея първо да ги запознаем. Може би така няма да са толкова изплашени от армията на мрака. — Или пък щяха да се уплашат още повече заради Анет.
— Както искаш. На мен ми е все едно. Ако те са съгласни, ще ги взема на връщане от Родни. Той ще е вторият ни гост тази вечер.
— Родни гулът ли? — Колко ли бях пропаднала в човещината си, задето така се зарадвах, че отново ще видя един хранещ се с плът гул, въпреки че това щеше да ме затрудни с менюто. О, аз го харесвах! Навремето той не се бе ядосал, независимо от многобройните пъти, когато майка ми го беше обидила.