Боунс ми се усмихна накриво. Току-що беше внесъл чантите на Анет в стаята й. Тя седеше край кухненската маса и пийваше чай. Аз се бях настанила на дивана с висока, вече почти празна чаша с джин и тоник.
— Чакай. — Не исках да казвам това пред Кралицата Кучка, но шепотът беше безсмислен. — Той… нали се сещаш… заради последния път, когато се срещнахме… той мрази ли ме?
Преди години, когато напуснах Боунс, бяхме отседнали в дома на Родни. Двамата бяха излезли по задачи и без съмнение е последвала неприятна сцена, когато са се върнали и са заварили къщата празна.
Боунс седна до мен и остави чашата ми на масата.
— Разбира се, че не те мрази. Беше доста ядосан на Дон, задето те е заплашил, въпреки че тогава не знаехме кой го е направил. Колкото до майка ти… е, да кажем, че тя не си е спечелила приятел.
Изсмях се безрадостно.
— Рядко успява.
Той се приведе по-близо към мен.
— Всъщност Родни е малко притеснен отново да се срещне с теб, но не поради същата причина. Мислеше, че може би ще си му сърдита заради Дани.
Напълно бях забравила за това. Убийството на бившето ми гадже не беше много напред в списъка с настоящите ми тревоги. Горкият Дани. Определено е съжалил, задето някога ме беше свалил.
— Това е повече твое дело, отколкото негово, Боунс. Вече го обсъдихме. Пък и Родни идва, за да помогне.
— Казах му, че ще реагираш така.
Намусено го ръгнах с пръст в гърдите.
— Мислиш си, че знаеш всичко ли?
Ръцете му помилваха гърба ми.
— Не всичко, но някои неща — да. Когато те срещнах бях напълно уверен, че съм влюбен в теб. След това знаех, че съм готов на всичко, за да те накарам и ти да почувстваш същото към мен.
Чашата на Анет изтрака на масичката.
— Ще отида да си взема душ.
Боунс дори не я погледна.
— Върви.
Вратата на банята шумно се затръшна зад гърба й.
— Все повтаряш, че си се влюбил от пръв поглед, но ме пребиваше до безсъзнание и първите няколко седмици непрекъснато беше груб с мен.
Боунс се засмя.
— Ти си просеше боя, а и при най-малката проява на слабост от моя страна щеше да ме смажеш. Разбира се, че не показвах какво изпитвам към теб. Щеше да ме намразиш до дъното на душата си.
— Сега не те мразя.
За да му го докажа, дълго и бавно го близнах по шията. Той отвърна, като ме взе на ръце и се запъти към стълбите.
Ахнах заради очевидните му намерения.
— Чакай, само те дразнех! Не можем, тя ще ни чуе!
Въпреки че душът шуртеше, щеше да е все едно че сме я поканили да се присъедини към нас.
Боунс продължи напред, изкачи стъпалата, взимайки по три наведнъж, и ме остави на леглото.
— Аз не те дразнех и не ми пука. — Целуна ме силно и свали дрехите ми. — Имаме само час. Да не губим време.
Глава 30
— Ще ми трябват около два часа да взема Родни и после и твоите момчета, Котенце. Ще се оправиш ли с Анет през това време?
Боунс вече закъсняваше. Аз бях виновна за забавянето му, но не ме интересуваше.
— Не се тревожи за това. Ако стане много невъзпитана, ще грабна среброто.
За да подчертая думите си, погледнах към купчината оръжия в гардероба.
Той се разсмя.
— Ако нямаш нищо против, бих предпочел като се върна да заваря и двете ви, както съм ви оставил.
— Щом настояваш. Върви, ще те чакам.
Казах го механично, но погледът му потъмня. Въздъхнах, станах от леглото и го прегърнах.
— Можеш да кажеш на Родни, ако иска да заложи задника си, че този път ще съм тук.
Боунс притисна устни към челото ми и отново се усмихна весело.
— Разбира се, че ще си тук. Обади се на хората си и им кажи да се приготвят. До скоро.
— Не пребивай Тейт по пътя насам.
Той изсумтя.
— Ще видим.
След като Боунс излезе, се обадих и отправих поканата си за вечеря, но пет минути трябваше да слушам възраженията на Дон за това, че мъжете ще трябва да напуснат централата, докато Макс все още е на свобода.
— Двама вампири и един гул, Дон, плюс мен. Кой ще дръзне да се закача с нас? Та това е само една вечеря, за Бога! Заклевам се, че те не са част от менюто. Освен това ще се запознаят с жена вампир, на която ще поверят живота си.