Дон най-сетне подаде телефона на Тейт и му предаде предложението ми. Тейт прие на мига. Искаше да се запознае с колкото може повече трупове, както сам се изрази вежливо. В къщата нямаше храна, нито пък имах време за готвене и затова, след като се изкъпах отидох в кухнята, за да намеря телефонния указател. Родни нямаше да има късмет, защото нито едно заведение с доставки по домовете, от тези, които намерих, не предлагаше сурово месо или човешки части. Спрях се на италианска храна и поръчах различни ястия за всеки. Доставката щеше да пристигне след около час — тъкмо когато щяха да дойдат и гостите.
След десетина минути Анет се вмъкна в стаята, облечена в дълга, надиплена пола и прасковено горнище. Изглеждаше страхотно, но още щом долових енергията й, осъзнах, че ще си търси белята.
— Е, скъпа, навярно си доста самодоволна след сценката в колата, но нека ти напомня, че аз бях с Криспин двеста години и ще съм тук още двеста. Ти обаче, ще се учудя, ако издържиш и месец.
Затворих телефонния указател с трясък. Е, значи ръкавицата беше хвърлена, нали така?
— Разбирам защо се чувстваш застрашена, Анет. Когато човекът, когото обичаш, се влюби в друг, е много лошо, нали? Виж, готова съм да забравя, че сте имали връзка и да се държа приятелски, но ако ме вбесиш, ще съжаляваш.
Тя се усмихна, извивайки злобно устните си.
— Ти, глупаво момиче, преживяла съм хиляди мечтателки като теб! Десетки хиляди всъщност. Криспин винаги се връща при мен и знаеш ли защо го прави? Защото аз мога да му дам онова, което наистина иска. Той не ти е разказал цялата история за рождения си ден преди години, нали? Не бяхме само тримата — бяхме петима. Две живи момичета заедно с Белинда и мен, чукахме се заедно. Сама избрах момичетата. Криспин просто обожава живата топла плът, пък и трябваше да хапне нещо. Е, нещо друго в случая.
Майната й. Анет се разкиска заради разяреното ми изражение, изстрелът й бе попаднал право в десетката.
— О, милинката ми, не мога да изброя колко пъти сме били поне две жени с него. Криспин е ужасно ненаситен. Винаги е бил такъв, дори като човек. А ти не си му толкова скъпа, милинка! Разказа ли ти какво правихме с него едва преди два месеца? За него ти не си нищо повече от поредната бабуна по дългия лъкатушещ път. Най-добре е да го осъзнаеш още сега.
Преди два месеца. Значи тя беше онова „почти“ от Чикаго. Кокалчетата на пръстите ми побеляха върху масата.
— Всъщност Боунс ми разказа за това, Анет, но тогава ти не си получила обичайното си обслужване, нали? Боунс ми каза, че си е поиграл с езика и после те е оставил на сухо. Явно те е жегнало, а? Разгорещена и без мъж, когото да яхнеш?
Щом искаше да играем мръсно, бях готова да се включа. Да видим кой щеше да бъде покрит с повече помия.
Двете й безупречно оформени вежди се извиха в дъги.
— Ти май нямаш голям опит с мъжете, нали? Да, той наистина ме остави, но в никакъв случай не бях суха. Криспин може да направи повече с устата си, отколкото повечето мъже успяват с целите си тела. Преди да си тръгне, бях напълно задоволена, уверявам те. Да, не това бих предпочела, но вампирите са много търпеливи. Той ще се върне, копнеещ.
Стига толкова!
— Знаеш ли какво правиш? — попитах безизразно. Анет ме погледна въпросително. — Лазиш ми по нервите.
Масата я блъсна, преди тя да успее да мигне, и юмрукът ми се намести в перфектно подредената й прическа. Тя се просна на плочките на пода, след което скочи с нечовешка бързина. Котето ми реши да избяга на горния етаж, очевидно не се интересуваше кой ще спечели битката.
— Бързо малко момиченце, така ли? — подигра ми се Анет. — Трябва да си, иначе нямаше да си жива. О, мила, да не те разстроих? Докато ви слушах в леглото одеве, едва не заспах. Никога не съм чувала Криспин толкова отегчен.
— Ще избия курвата от теб, Анет — процедих през стиснати зъби. — А това ще отнеме време, надута английска повлекано!
— Аз не съм толкова лесна за… оох!
Столът се строши в главата й, пръсвайки се на парчета, а после я метнах в съседната стая. Но тя не беше крехка теменужка. Стана със светнали в зелено очи и изскочили зъби, а треските от счупения кухненски стол я покриваха като украшения. Вместо да я чакам да нападне, й се нахвърлих и я съборих на пода. Тя щракна със зъби, но аз я държах за врата, обсипвайки я с брутални удари с юмруци и крака. Търкаляхме се по пода в плетеница от крайници, ала през цялото време кучката така и не си затвори устата: