На нощното шкафче имах четвърт бутилка с джин. Седнах на леглото и я пресуших, преди да отвърна:
— Добре. С две думи: Анет ми каза, че си извратен перверзник, който харесва да спи най-малко с две жени, особено ако са живи, заради топлите им тела. Изчукал си повече жени от населението на този щат; никога няма да успея да задържа вниманието ти… — Поспрях, за да си поема дъх. — Звучал си отегчен в леглото с мен. Никога нямало да мога да понеса онова, което наистина ти се иска да направиш. Казваш на половината от жените, които чукаш, че си влюбен в тях. Щял си да ме зарежеш преди години, ако аз не съм го била направила първа… о, и че тя е онази, която си облизал преди два месеца.
— Ще й одера кожата. — Гласът на Боунс бе нисък и гневен. — Ако бях на твое място, щях да я убия. По дяволите!
Боунс отвори вратата рязко.
— Родни, откарай ги ти, остави Анет тук!
Не си направи труда да изчака отговора, преди да затръшне вратата отново.
— Истина ли е? — попитах. — Ядосан си й, защото ме е излъгала, или защото ми каза истината?
Той затвори очи за миг.
— Съжалявам, че ще водим този разговор при такива обстоятелства, Котенце, но не съм имал намерение да крия миналото си от теб. Краткият отговор на онова, което Анет ти е казала е: Да. Бил съм с много жени. Много. И живи, и неживи.
Много. Не бе неочаквано, като имах предвид възрастта му, предишната му професия и буквално поразяващия му външен вид. Но имах нужда от малко повече разяснения на думата много.
— Обикновено на групи? Хиляди? Десетки хиляди?
Боунс се приближи до леглото и коленичи пред мен.
— Нека ти обясня какъв бях, след като станах вампир. В продължение на няколко години се измъчвах заради съдбата, която Иън ми отреди, но в края на краищата установих, че докато съм мъртъв все пак мога много да се забавлявам. По онова време имах талант за едно нещо и то беше сексът. Ако момичето харесваше и женска компания, докато бяхме в леглото, аз определено не възразявах. После, с отминаването на годините, започнах да запознавам със смъртта онези, които смятах, че я заслужават. По-късно започнах и да печеля от това. Скоро убиването се превърна във втория занаят, в който се усъвършенствах, и с двете си умения ми се струваше, че съм толкова щастлив, колкото ми се полага. Животът ми продължи така и да, Анет често бе сред жените, с които спях, само с нея или с компания. Един ден приятел ме помоли да издиря убиеца на дъщеря му и следата ме отведе в един бар в Охайо. Там срещнах теб и се влюбих. Не можеш да си представиш как се почувствах след векове… празнина. Не смятах, че съм способен на такова чувство, но най-накрая повярвах, че мога да предложа и нещо друго, освен добро чукане и убийство по поръчка. А сега доверената ми приятелка Анет се опитва да ми отнеме това, като те дразни с факти от миналото ми, надявайки се да унищожи чувствата ти към мен.
Никога не бяхме говорили за това как Боунс бе станал наемен убиец, нито пък за миналото му. Въпреки месеците, прекарани заедно, осъзнах, че повечето си време бяхме губили в гонене на лошите, а много по-малко бяхме отделяли, за да си говорим за нас самите или за това, какви сме били преди време. Не ми беше трудно да си представя живота, който Боунс ми описа. Не можех да кажа същото за секса, но през последните четири и половина години аз самата нямах какво толкова да предложа на хората, освен умението си да убивам. А в края на деня това ме правеше много самотна.
— Не я съди толкова жестоко, Боунс. Анет те обича, затова и постъпи така. Не ми харесва разгулната ти сексуална история, но мога да я понеса, ако е останала в миналото. Аз обаче никога няма да участвам в тройка, четворка, петорка, или колкото и да било. Ако се надяваш, че все някога ще се съглася на нещо такова… тогава имаме проблем.
— С изключение на онзи път с Анет, за който истински съжалявам, докато бяхме разделени не съм докосвал друга жена, защото не исках друга, освен теб. А колкото до това, че съм казвал на жените, че ги обичам — когато бях жиголо, го казвах на всичките си клиентки, защото това си е част от работата. Затова и преди съм го казвал на Анет, но след като загубих човешкия си живот, не съм го казвал на друга, освен на теб.
Истината прозираше в погледа му и отне болката от откритието за всички и всичко, случило се преди мен.
— Ами тогава… добре.
— Добре?
Боунс ме дръпна на пода до него, докато лицата ни не се озоваха едно срещу друго.
— Да — казах тихо и докоснах лицето му. — Добре.