Отметнах завивките и се отправих към банята. Независимо че закъснявахме, щях да си взема душ. Боунс вече се бе изкъпал и облякъл. Косата му все още беше леко влажна.
— Има нещо, което трябва да знаеш — викна той след мен. — Тейт е тук. Остана да пренощува.
Струйката шампоан уцели стената вместо шепата ми. За пръв път обърнах внимание на пулса, чуващ се от долния етаж.
— Защо?
Когато Боунс влезе в банята, звучеше сякаш иска внимателно да ми съобщи новината:
— Тейт убеди Родни да закара останалите и да го върне тук, защото излишно беше загрижен за теб. Когато се върна, двамата с теб бяхме много заети. Анет го покани да остане и да я позабавлява. Той прие.
Дръпнах завесата на душа толкова рязко, за да погледна Боунс, че пръчката падна. Той я улови и я закачи на мястото й без коментар.
— Тейт и Анет? Не са играли на покер, нали?
— Не, защо? Ревнуваш ли? — прямо попита той.
— Не, а ти!
— Ни най-малко. Просто съм раздразнен заради злобата й към теб, но с това вече е приключено.
— Веднъж Тейт ме нарече некрофил. — Гласът ми бе остър. — Възнамерявам да му върна комплимента.
— Вече го направи. Той чува, мога да го усетя.
Нима? Любопитен гадняр. Знаеше, че не харесвам Анет. Не само тя беше злобна. Тогава ми хрумна друга мисъл.
— Снощи си знаел, нали?
Боунс кимна в знак на признание.
— Забрави да ме питаш защо не съм ти казал. За нищо на света нямаше да позволя някой да ни прекъсне, а щом той избра да остане, това е негово право. Не се безпокой, на мига забравих за него, защото ти изискваше цялото ми внимание.
Докато насапунисвах косата си, установих, че не съм ядосана на Боунс. Все пак беше достатъчно трудно само да се изкъпя, вместо отново да го метна на леглото. Възможно беше свенливостта ми все още да е потресена, но останалата част от мен не беше.
Боунс излезе забързано от банята и аз се усмихнах, докато продължавах да се мия.
Когато слязох долу четири глави се обърнаха към мен. Около масата в кухнята бе пренаселено. Понеже вчера бяхме изпочупили по-голямата част от обзавеждането, столовете не ни достигаха. Боунс ме дръпна да седна в скута му, без да прекъсва разговора си с Родни, потупвайки чинията с храна, стояща пред нас.
— Хапни нещо. Да не вземеш да припаднеш, защото все пропускаш храненията.
— Удивен съм, че изобщо може да се държи на краката си — измърмори Тейт, без да ме поглежда. — Явно си й дал да изпие четири литра кръв, след всичко, което чух снощи.
— Това влиза ли ти в работата? — студено попита Боунс, стискайки ме по-силно, защото щях да скоча и да цапардосам Тейт. — В работата ти държиш командването, Котенце, но сега той е в извънработно време, затова в момента правилата не важат.
— Ако бях на твое място, щях да си трая, Тейт — предупредих го. — Радвам се, че и ти си се събудил без липсващи крайници, или пък не? Седиш, така че не мога да преценя.
Тейт не се отказа.
— Ти си тази, която каза, че мъртвите са подобри в кревата. Исках да видя дали си права.
Родни се разсмя.
— Така ли си казала, Кат?
Боунс се подсмихна, гледайки ме отстрани.
— Радвам се, че добре съм представил вида си — увери ме той.
Вторачих се кръвнишки в Тейт, но после извих устни в усмивка. Той също се усмихна и отново измърмори удивено:
— Исусе, Кат, представяш ли си как сега Дейв ни гледа отгоре? Сигурно не вярва на очите си. Закусваме на маса, пълна с вампири.
Сълзи замъглиха погледа ми при споменаването на Дейв. Тейт също отвърна засрамено поглед заради влагата в очите си.
— Иска ми се да беше с нас онзи ден, мъртвецо — грубо се обърна Тейт към Боунс. — Може би щеше да го спасиш с турбокръвта си. Кат не можа да му даде достатъчно, макар че изстиска другия вампир като гъба. Ако можеш да предотвратиш такива неща да се случат отново, май че ще си заслужава да бъдеш част от отряда ни. Въпреки че не те понасям.
Вместо да се обиди, Боунс замислено потупа брадичката си. Двамата с Родни се спогледаха и Боунс ме обърна към себе си.
— Котенце, не си ми казала, че си изляла вампирска кръв в устата на приятеля си, докато е умирал. Той погълна ли част от нея?
— Хуан го накара да глътне малко, но, божичко, Боунс, на Дейв му липсваше половината гърло. Умря от кръвозагубата, преди течността да успее да го излекува.