— Чудно — заяви Родни.
Изгледах го.
— Много повече от чудно. Той ми беше приятел.
Гулът понечи да каже нещо, но Боунс го спря.
— Не сега, друже. Котенце, графикът е изместен напред. Докато спеше, Иън ми се обади и ми каза, че има информация за местонахождението ти. Знаехме, че е само въпрос на време, въпреки че ми се щеше да разполагаме с още седмица-две, докато подготвим всичко. Но това е без значение, заекът вече е в торбата. Казах на Иън, че съм те открил снощи и че днес по-късно ще му заведа заложници. Иън откачи от радост и в момента организира приветствено тържество. Проклетникът винаги е харесвал истинските купони.
Сковах се.
— Добре, тогава довечера се заемаме с работата. Ще кажа на Дон да събере останалите момчета и… да приключваме.
— Всъщност, сладурче, изникнаха няколко проблема. Иън не остана доволен, когато узна, че държа като заложници трима от хората ти. Иска още и е пратил да хванат още някого.
По гръбнака ми полази тръпка.
— Какво значи още?
— Ноа — безцеремонно заяви Тейт. — И това не е всичко.
— Имаш ли нещо против да ме оставиш да обясня? — Боунс гневно изгледа Тейт, преди да продължи. — Той е прав, Котенце, има и друг проблем. Иън иска да убие един от хората ти пред очите ти, за да те принуди да изпълниш условията му, както и за да ти отмъсти, задето си убила иконома му Магнус. Засега обаче не възнамерява да убива Ноа, защото който и да му е подхвърлил информацията за теб, не му е казал, че двамата сте скъсали. Освен това е пратил баща ти, Макс, да плени Ноа, понеже той сам е предложил услугите си.
Бутнах чинията си настрани и скочих от скута му.
— Дон е поставил под наблюдение жилището на Ноа, нали? Ще хванем това лайно Макс и ще го очистя. Това ще осмисли съществуването ми.
Боунс поклати глава.
— Не можем да го направим, сладурче. Ако постъпим така, Иън ще се усети, че искаме да го изиграем. Как иначе ще се случи просто така, че там има отряд убийци на вампири, чакащ в готовност? Ще загубим предимството на изненадата, а аз няма да те изложа на такава опасност. Защо мислиш, че Макс е предложил да се заеме? Навярно е решил сам да те изнудва с Ноа и да те убие на място! Иън не знае това, но ние го знаем. Не се безпокой, ще пратя Родни, за да сме сигурни, че Ноа е в безопасност. Той пръв ще отмъкне Ноа и ще изпревари Макс. Иън няма да убие Ноа — смята го за прекалено ценен. Макс обаче би направил точно това, за да те вбеси и да те накара да тръгнеш по петите му.
— Ти отиди — казах веднага. — Родни, нямам нищо против теб, но ако нещо се обърка… ако Макс се появи по-рано, отколкото очакваш, искам там да бъде някой, който ще уплаши баща ми и няма да му позволи да върти номера. Ти ще отидеш, Боунс. Ти си не само мастер вампир с лоша репутация на наемен убиец, но и стоиш по-високо в йерархията в семейството на Иън и Макс знае това. Няма да посмее да играе номера, докато ти си там, а и ако не отидеш, през цялото време ще си представям надгробния камък на Ноа.
— Не — твърдо заяви Боунс. — Ще бъда с теб и ще ти помогна да заловиш пазачите на Иън. Анет може да отиде с Родни, за да вземат Ноа, ако се притесняваш заради Макс.
— Да бе — казах саркастично. — Сякаш на Анет ще й пука, ако нещо се случи с Ноа. Едва ли смъртта на Ноа ще разбие сърцето й, или пък твоето, но той е много важен за мен!
Много гадно от моя страна да кажа това, но си беше самата истина. Боунс повдигна рамо в знак на съгласие.
— Ако питаш мен, въобще не ми пука дали Ноа ще умре. Не го отричам. Но ти ще страдаш, а това вече ще ме притесни.
— Ще взема Анет с мен. — Думите ми се изплъзнаха, без изобщо да помисля. — Може да дойде с мен и да ми помогне с хората на Иън, а така ти ще можеш да помогнеш на Родни да отвлечете Ноа.
Боунс ме изгледа, сякаш съм откачила, което не беше далеч от истината.
— Да не мислиш, че ще те оставя да нападнеш група вампири? Група, която дори не възнамеряваш да убиеш — което, както знаем, е много по-трудно, — докато аз съм някъде си да спасявам ветеринаря ти?
Изпепеляващите му думи само ме направиха по-непоколебима в опитите си да осигуря защита за Ноа. Родни вече знаеше, че Боунс няма много да се ядоса, ако нещо се случи с Ноа. Анет също го знаеше. Но ако Боунс отидеше… тогава лично щеше да се чувства длъжен да опази Ноа жив. Без значение, че никак не го харесваше.
— Всъщност така дори ще е по-добре — започнах да импровизирам. — Можем да предположим две неща: първото е, че пазачите няма да знаят коя съм, благодарение на кафявата ми коса, и второто е, че когато осъзнаят коя съм, ще се опитат да не ме убиват. Иън ще бъде разярен, ако не си получи наградата, нали така? Те знаят това. С тях ще съм в по-голяма безопасност, отколкото с когото и да било друг.