— Наистина е възможно така да се получи по-добре, Криспин — обади се и Анет. — Така има по-малка вероятност да заподозрат засадата, ако отиде някой, който да ги накара да си мислят за… забавления.
Много дълго време Боунс не отвърна нищо. После се обърна към Анет и й се усмихна студено.
— След вчера имам причина да се съмнявам дали не предлагаш това със скрит мотив, затова нека ти кажа какво ще се случи, ако нещо сполети Кат. Ще те отлъча от своето семейство. — Боунс извади нож от джоба си и преряза дланта си, а погледът му така и не освободи този на Анет. — Кълна се в собствената си кръв, че ще те отлъча. И после ще предоставя награда на всеки, който адски вгорчи живота ти, разбираш ли ме?
Анет действително преглътна. Не успях да се сдържа и потръпнах от съчувствие. Онова, с което Боунс току-що я заплаши, беше по-лошо и от смъртна присъда. Анет щеше да е открита мишена за всеки нежив и бездушен, а тя не беше достатъчно силна, за да се защити. Нужно бе Боунс само да подхвърли малко кеш на всеки нежив престъпник и тя беше обречена.
Боунс повдигна веждата си срещу ми.
— Сега вече можеш да вземеш Анет със себе си, а аз ще отида при Ноа.
Горкият Ноа. Единствената причина да бъде въвлечен в това беше лошият му късмет, че някога е излизал с мен. Всъщност, от всички въвлечени в този объркан план, аз бях в най-голяма безопасност. Анет щеше да ме защитава през целия си нежив живот, а хората на Иън най-вероятно щяха да рискуват собствените си кожи, вместо да наранят бленуваната нова играчка на господаря си. Боунс щеше да се изложи на риск, докато опитваше да опази Ноа, да не говорим, че ако с Анет не успеехме да се справим с вампирите на Иън, моите три момчета щяха да са най-уязвими. Иън беше обявил, че ще убие един от тях, за отмъщение и за да докаже превъзходството си. Тази вечер всичко щеше да се реши и внезапно осъзнах, че не мога просто да разчитам на това, че сме достатъчно силни или умни, за да се справим. Ами ако не бяхме? Защо всички трябваше да рискуват живота си, докато се опитват да ме спасят? Все пак имаше и друг начин. Той изискваше единствено моята саможертва и взех решението за част от секундата.
— Боунс. — Приближих се и стиснах ръката му. — Всичко това не е нужно да се случва. Иън ме иска, само защото съм мелез и съм рядкост, но ако съм изцяло вампир, тогава няма да бъда нищо особено. Така че направи го. Превърни ме. Направи ме вампир.
Воят на несъгласие от страна на Тейт бе очакван, но най-непоколебимото възражение беше казано с много по-тих глас:
— Не.
Мигнах от изненада и яд.
— Хайде, по дяволите, направи го! Или Анет е права? Нима телесната ми температура означава толкова много за теб?
Отново гадно от моя страна. Боунс ме стисна по-силно, когато опитах да се отскубна.
— Няма да го правиш, преди да си го обмислила. Смелостта, надвиваща разума, няма да ни спаси. — Отказът му най-сетне бе чут и прекъсна беснеенето на Тейт, който млъкна и невярващо загледа Боунс. — Ти не искаш това, сладурче — продължаваше Боунс. — Мислиш, че нямаш избор, но аз все ти повтарям, че винаги има и друг начин. Ако истински желаеш да те променя, тогава ще го направя. Знаеш това. Но не и по този начин. Връщане след такова решение няма и тогава дори най-горчивото съжаление ще бъде безсмислено. — Той ме придърпа към себе си и следващите му думи тихичко погъделичкаха ухото ми: — А и ако наистина толкова много харесвах само топлата ти кожа, просто щях да те хвърлям в гореща вана всеки път, преди да спя с теб. Ще вдигнеш трийсет и шест градуса за двайсетина минути, вампир или не, така че майната й на Анет и гадните й дребни подмятания.
— Ако се спречкате с Макс, може да ти се случи нещо — промърморих.
Боунс изсумтя.
— Няма начин. Права си — Макс е прекалено голям страхливец, че да се захване с мен, а ако го направи, ще го сгъна надве и ще ти го подаря в кутия.
— Да не забравяме момчетата. Ако с Анет се провалим, няма да понеса да гледам как Иън убива някой от тях.
Боунс отново седна, но все така не пускаше ръката ми.
— И за това има решение, ако се стигне до там. Щом се освободя от семейството на Иън, тогава ще бъда свободен да взема всичките си хора — и вещи — с мен. Не ти се харесва, но е факт, според вампирския обичай вие ще бъдете смятани за моя собственост по правото на кръвта или секса. Ще поискам хората ти като свои. Тогава Иън няма да може да ги убие, не и ако не иска да започне война с мен.