Поех отново дълбоко дъх и се намръщих. Миризмата на Боунс още се усещаше по мен, въпреки че се изкъпах сутринта. Затова и бе измислен планът със спа процедурата по-късно, но сега това нямаше да ми помогне, след десет минути щяхме да се срещнем с мъжете на Иън.
— Още подушвам Боунс — казах на Анет. — Когато разиграем малката си сценка пред пазачите на Иън, това няма ли да ги направи подозрителни?
Устните на Анет се извиха.
— Ще си помислят, че си просто поредното красиво момиче, а не Червенокосият жътвар, когото Иън преследва, така че за тях ще е напълно нормално да миришеш на Криспин. Нали не забравяш, че се предполага, че двете току-що сме взели заложниците от него? На Криспин му се носи славата. Всъщност, ти би трябвало да миришеш и на мен, за да е по-достоверно.
Изскърцах със зъби, което накара Анет да се захили по-широко.
— Когато адът замръзне — равно казах.
Тя цъкна с език.
— Жалко.
После ме огледа от горе до долу и си спомних, че намира жените за също толкова привлекателни, колкото и мъжете. Явно след като не успя да ме раздели с Боунс, Анет беше решила да предприеме тактиката „ако не можеш да ги победиш, стани един от тях“.
Забарабаних с пръсти по вратата на минивана, въздържайки се да не изръмжа.
— Стигнахме ли вече?
Да се бия с вампири ме привличаше много повече, отколкото да бъда сваляна от бившата главна любовница на Боунс. Особено като се имаше предвид, че тя иска да ме вкара в леглото, само за да може и Боунс да се присъедини към нас.
След около пет минути Анет спря на паркинг до редица складове. Огледах се. Беше петък вечер след шест, така че повечето от работниците си бяха отишли, ако предположехме, че някои от тези складове са собственост на обикновена компания с обикновени работници. Анет извади мобилния си и набра някакъв номер.
— Отворете портата — каза вместо поздрав. — Пристигнахме.
Анет вкара колата на заден през портата, която се затвори веднага щом влязохме. Чудех се как ще предадем трима завързани мъже със запушени усти, без да привличаме внимание. Озърнах се бързо, за да огледам от мястото си в микробуса колкото мога повече от склада. Освен шестимата вампири, които се приближаваха към нас, никой друг не се виждаше. Хубаво.
Но фактът, че складът представляваше едно непреградено и просторно помещение, беше определено неприятен. Наоколо само бусът можеше да послужи за прикритие. Изругах наум. Дотук с плана да вкарваме вампирите по двама в някоя задна стаичка, за да не виждат останалите какво става. Улових погледа на Анет и кимнах към заобикалящото ни открито пространство. Тя само сви рамене и слезе от буса.
Кучка.
— Здрасти, красавице моя — един от вампирите поздрави Анет с акцент.
Имаше превръзка над дясното си око и крив нос, който явно бе чупен многократно, докато кръвопиецът е бил човек. И все пак тези недостатъци бяха в негова полза, придавайки му неустрашим вид, допълващ мрачното му излъчване.
Анет дари мъжа с целувка по устата. Дълга целувка. Веждите ми отхвръкнаха нагоре. Еха. Анет или беше много дружелюбна, когато се срещаше с разни типове, или той не й бе непознат.
— Франсоа — промълви тя. — Прекалено много време мина.
Той каза нещо на френски, което не разбрах, но Анет го разбра, защото се засмя и отвърна на същия език. Дразнещо беше да не знам какво си говорят. Забележка: разшири познанията си по чужди езици.
Каквото и да си казаха, то накара Франсоа да ме изгледа от глава до пети с блясък в ъъ, окото. Внезапно вече не се чувствах толкова доволна, че Анет ще ми помага вместо Боунс. Тя не ме харесваше, това вече беше установено съвсем ясно. Ами ако в момента казваше на другия вамп, че това е капан? Ами ако заплахата на Боунс за ужасяващо наказание не я беше уплашила толкова, колкото би трябвало? Ревността е неразумна емоция и може би на Анет й беше хрумнало да измисли опашата лъжа за после, за да избегне гнева на Боунс. Размърдах се тревожно на мястото си и погледнах крадешком към тримата завързани мъже в каросерията. Нещата можеха да се влошат много, много бързо.
Франсоа отметна с милувка меднорус кичур от лицето на Анет, преди да се извърти на пети и да дойде при мен до микробуса. Напрегнах се и ръката ми се плъзна към високите до бедрата ботуши. В тях бях скрила сребърни ножове. Навярно все пак нямаше да разполагам със заложници, които да използвам срещу Иън.