Франсоа отвори вратата ми и аз се усмихнах, преструвайки се, че си играя с ръба на ботушите, унесена в момичешки флирт, докато всъщност напипвах дръжката на един от ножовете си.
— Не съм имал удоволствието да се запознаем — каза той. — Аз съм Франсоа, а приятелката ми Анет каза, че ти си Селена.
Позволих му да поеме ръката ми и да я целуне, въпреки че така я отдалечих от ножовете си. Зърнах как зад гърба на Франсоа Анет поздравява останалите пазачи. Осъзнах, че знае имената им, и вътрешно се свих. Ако не планираше да ме предаде, то значи по ужасяващ начин щеше да предаде тях. Най-сетне осъзнах значимостта на онова, което Боунс правеше. Това бяха хора на Иън, което означава, че вероятно Боунс ги познава бегло, или дори много добре. И ги мами заради мен. Е, не че те бяха невинни агънца, щом се бяха съгласили да станат пазачи и евентуални екзекутори на хората ми, но все пак. Много по-лесно беше да предадеш непознати, отколкото приятели.
— Селена, миличко, ела тук — каза Анет и ми махна.
Усмихнах се отново на Франсоа и му се извиних. Той небрежно отиде до каросерията на микробуса и го изгубих от поглед, докато се запознавах с петимата приятели вампири на Анет. Ако ще ми забива нож в гърба, мрачно си помислих, сега е моментът.
Но Анет само ме придърпа, целуна ме по врата и загали ръката ми. Зад нас, от микробуса, долитаха звуци, от които ставаше ясно, че Франсоа извежда Тейт, Хуан и Купър. Сърцата им биеха забързано, но нищо не ме навеждаше на мисълта, че са в непосредствена опасност.
— Селена, запознай се с приятелите ми — каза Анет.
Моментално бях заета да приемам и раздавам топли целувки за поздрав, сякаш се намирахме в бар за запознанства, а не насред драма със заложници в склад. Анет се разсмя, когато един от мъжете, мисля, че го представи като Хачет, ме целуна сластно с език и реши да опипа извивката на задника ми.
— Стига вече, Хачет — рече Анет и игриво ме дръпна. — Селена обича първо да бъде загрята, но от дамска ръка. Нали така, скъпа?
Кучка, отново си помислих, като зърнах предизвикателството в очите й, но се усмихнах и й позволих да ме прегърне. Поне не стискаше задника ми. Все още.
— Точно така — казах задъхано. — И все пак е хубаво да има нещо по-твърдо от език, за да ме довърши. Вие, момчета, много работа ли ще имате тук? Или ви се полагат, ъъ, почивки?
Докато говорех, облизвах пръстите си. Анет стоеше зад мен и ме галеше многозначително и беше едва ли не забавно да наблюдавам как пет чифта очи почти мигновено светнаха в яркозелено.
— Кога трябва да бъдем при Иън? — попита един от тях.
От задната страна на буса долетя гласът на Франсоа:
— Не и преди единайсет, значи след повече от четири часа.
Анет проследи с устни извивката на шията ми чак до рамото и аз потреперих от удоволствие, без да се преструвам. Заради докосването на зъбите й, кожата ми настръхна. После тя проследи същата линия и с езика си в едно бавно сладострастно движение.
Хачет започна да се съблича. Примигнах. Очевидно не се нуждаеше от втора покана.
Франсоа се появи иззад микробуса и прегърна Анет отзад. Тя измърка и изви бедра към него, като се наложи и аз да последвам движението й, защото Анет ме обгръщаше с двете си ръце. Франсоа се протегна и положи ръце на гърдите ми. Останалите мъже също започнаха да се разсъбличат. Съвсем скоро се уверих с очите си, че никой от тях не носи оръжия. До момента единствените ножове, които бях видяла, лежаха безгрижно оставени на няколко метра от нас при буса. Вампирите не очакваха да попаднат в капан.
Приведох се напред, сякаш се наслаждавах на усещането, и извадих четири ножа от ботушите си. Съвсем навреме, защото Франсоа тъкмо се канеше сериозно да ме опипа, или пък това бяха ръцете на Анет, които ставаха толкова алчни?
— Сега! — изкрещях и метнах остриетата.
Две се забиха в очите на Хачет, а другите две в очите на вампира до него. Мъжете завикаха, изваждайки оръжията, а аз скочих напред и им се нахвърлих, блъскайки главите им една в друга достатъчно силно, че да чуя пукащи звуци.
Но не достатъчно силно, че да ги убия. Хачет и приятелят му се свлякоха на земята, слепи и гърчещи се, но щяха да се оправят. Другите трима вампири се бяха втурнали да вземат оръжията си, ала вместо това се натъкнаха на Тейт, Хуан и Купър.