— По-добре ли се чустваш синко? — каза главния.
— Не съм се чуствал по-добре от деня на развода ми, сър! — отвърнах му бодро аз, като рисувах тънки бикини върху тялото на отдалечаващата се сестра Рейчъл.
— Сержант, спомнете си къде се намираше бункерът, който ви простреля в засада. Сержант? — виждах тънките струйки пот, които се стичаха по лицето му.
— Ами… — започнах аз, но не можех да се съсредоточа. Духом бях в обятията на сестра Рейчъл. Тя току що беше използвала пет дози. Бях чул изщракванията. Но не ми пукаше. Ядосвах се само за едно нещо. Нямах ръце да я прегърна.