— Я виж ти! — възкликна Заглоба.
— Прекръстих се в името на Отца и Сина и Светаго духа и чак се уплаших, но той ме позна веднага, страшно се зарадва — нали ме смята за приятел — и казва: „Бог те е пратил при мене, сега вече няма да умра.“ А аз му думам: „Какво правиш тук, ваша милост?“ Но той сложи пръст на устните си и едва по-късно ми разказа своите приключения — как Хмелницки от Замошч го пратил при негово величество краля, тогава още принц, и как пан Володийовски го съсякъл в Липков.
— Хубаво ли говореше за мене? — попита малкият рицар.
— Не мога да кажа, че лошо, ваша милост. „Мислех, казва, че това е някакъв хапльо, някоя затра, казва, а то, казва, юнак първа класа, който за малко не ме разсече на две.“ Само че, като си спомни за негова милост пан Заглоба, още повече отколкото по-рано скърца със зъби, защото той го подсторил да се бие!…
— Да върви по дяволите! Аз вече не се боя от него! — отвърна Заглоба.
— И така ние отново се сприятелихме както по-рано — продължи Женджан, — дори още повече и той ми разказа всичко: как бил на една крачка от смъртта, как го взели в имението в Липков, тъй като го сметнали за шляхтич, а и той се представил за пан Хулевич от Подолието, как после го излекували и се отнасяли към него много човешки, за което се заклел да им бъде вечно благодарен.
— А какво е правел във Влодава?
— Промъквал се към Волин, но в Парчев му се отворили раните, защото се обърнал с колата, та трябвало да остане, при все че много се страхувал — там могли лесно да го познаят и съсекат. Сам ми каза това. „Бях, казва, изпратен с писма, но сега нямам никакъв документ, само пернач, и ако узнаят кой съм, тогава не само шляхтата би ме съсякла, но и първият срещнат комендант би ме обесил, без да иска разрешение от някого.“ Помня, че тогава аз му рекох: „Добре е човек да знае, че първият срещнат комендант би обесил ваша милост.“ А той пита: „Как така?“ „Така, казвам, значи човек трябва да бъде внимателен и да не казва никому нищо.“ И тогава почна да ми благодари и да ме уверява в благодарността си, както и че няма да ме остави без награда. „Сега, казва, нямам пари, но каквито скъпоценности имам, ще ти дам от тях, а после ще те обсипя със злато, само ми направи още една услуга.“
— Аха, значи вече стигаме до княгинята! — рече Володийовски.
— Тъй вярно, ваша милост. Аз трябва да разкажа всичко подробно. Като ми каза тогава, че сега няма пари, съвсем загубих интерес към него и си мисля: „Почакай, ще ти дам аз една услуга!“ А той казва: „Болен съм, нямам сили да пътувам, а ме чака дълъг и опасен път. Ако, казва, се прехвърля във Волин — а то е близко оттук, — ще бъда вече между своите, но до Днестър не мога да отида, защото нямам сили и трябва, казва, да се мине през важни места, край замъци и войска — затова иди ти вместо мене.“ Тогава аз питам: „Ама къде?“ А той: „Чак при Рашков, защото съм я скрил у сестрата на Донец, Горпина магьосницата.“ Питам: „Княгинята ли?“ „Точно така — казва. — Скрих я там, където човешко око няма да я зърне, но тя там е добре и като княгиня Вишньовецка спи на сърмена постеля…“
— Говори по-бързо, за Бога! — викна Заглоба.
— Бързата кучка слепи ги ражда! — отговори Женджан. — Та като чух това, ваша милост, така се зарадвах, но не дадох да се разбере, а му казах: „Сигурен ли си, че е там? Защото ваша милост трябва да си я завел там отдавна?“ А той започна да се кълне, че Горпина е негова вярна кучка, че и десет години ще я държи, докато той се върне, и че княгинята е в пълна безопасност, защото там няма да отидат нито ляхи, нито татари, нито казаци, а Горпина не ще наруши заповедта му.
Докато Женджан разказваше, пан Заглоба се тресеше като в треска, а малкият рицар клатеше радостно глава. Подбипента пък бе вдигнал очи към небето.
— Че тя е там, е сигурно — продължи Женджан, — най-доброто доказателство е, че той ме изпрати при нея. Но отначало аз се дърпах, да не вземе да се усъмни. Казвам: „Че защо да ходя там?“ А той: „Защото аз не мога да отида“. Ако, казва, се прехвърля жив от Влодава във Волинската област, ще заповядам да ме занесат до Киев, защото там навсякъде са надделели нашите казаци, а ти, казва иди и заповядай на Горпина да я отведе в Киев, в манастира „Света Богородица“.