— Е, виждате ли! Значи не в „Свети Николай“! — изрева Заглоба. — Още отначало казвах, че Йерлич се е шашардисал или е излъгал.
— В „Света Богородица“! — продължи Женджан. — „Пръстен, казва, ще ти дам и пернач, и нож, а Горпина знае какво значи това, така сме се уговорили, и още по-добре, че Бог изпрати тебе, казва, защото тя те познава и знае, че ти си ми най-добър другар. Вървете заедно, от казаците не се страхувайте, само от татари се пазете, ако се случат някъде, и ги заобикаляйте, че те перначи не зачитат. Пари, дукати има там, казва, закопани на едно място в дола за всеки случай — извади ги. По пътя ще казвате само: «Жената на Богун пътува» — и нищо няма да ви липсва. Впрочем, казва, магьосницата ще се справи, само ти иди при нея от мое име, иначе кого другиго да пратя, злочестият аз, кому да се доверя тук, в чужда страна, между врагове?“ Ето така ме молеше той, ваша милост, едва ли не със сълзи на очи, а накрая ми заповяда, звярът му, да се закълна, че ще отида, и аз се заклех, само че мислено добавих: „С моя господар!“ Тогава той се зарадва и веднага ми даде пернач и пръстен, и нож, и каквито скъпоценности имаше, а пък аз ги взех, понеже си мислех: по-добре да са у мене, отколкото у разбойника. На сбогуване ми каза къде е тоя дол край Валадинка, как да вървя и къде да завия — и всичко това толкова подробно, че дори със завързани очи бих го намерил, което вие сами, ваша милост панове, ще видите, понеже мисля, че ще отидем заедно.
— Още утре! — каза Володийовски.
— Никакво утре! Ще заповядаме още тая нощ да ни оседлаят конете, за да са готови призори.
Радост обхвана сърцата на всички и се чуваха ту възгласи на благодарност към небето, ту радостно потриване на ръце или нови въпроси към Женджан, на които слугата отговаряше с присъщата си флегматичност.
— Зло да те забрави! — възкликна пан Заглоба. — Какъв слуга бил имал пан Скшетуски!
— Е, и какво? — попита Женджан.
— Той ще те позлати.
— И аз мисля, че няма да остана без награда, при все че на своя господар служа от привързаност.
— А какво направи с Богун? — попита Володийовски.
— Това ми беше най-голямата грижа, ваша милост, че той пак беше болен и не идеше да го намушкам с ножа, и моят господар би ме укорил за това. Съдба! Тогава какво можех да направя? И като ми каза всичко, каквото имаше да ми каже, и ми даде, каквото имаше да ми даде, аз си помислих така: „Защо да ходи по света такъв разбойник, който и княгинята държи в плен, и мене ме преби в Чигирин? По-добре да го няма и нека палачът му види сметката!“ А и това си помислих, че ще оздравее и ще тръгне подире ни с казаци. Затова, без да му мисля много, отидох при пана комендант Реговски, който с хоронгвата си е на гарнизон във Влодава, и му донесох, че това е Богун, най-злият бунтовник. Досега трябва да са го обесили.
След тия думи Женджан се изсмя доста глупаво и изгледа околните, сякаш чакаше да последват примера му; но колко много се учуди, когато му отговориха с мълчание. Едва след някое време пръв Заглоба измърмори: „Да оставим това“ — но Володийовски седеше, без да се обажда, а пан Лонгинус започна да цъка с език, да клати глава и най-сетне каза:
— Не си постъпил хубаво, братче, не е хубаво и толкоз!
— Как така, ваша милост? — попита Женджан изумен. — Нима щеше да е добре, ако го бях намушкал?
— И това нямаше да е хубаво, и онова не е хубаво, но не зная кое е по-добре: разбойник ли да бъдеш или юда!
— Какво говориш, ваша милост? Нима човек е юда, когато издава такъв бунтовник? Ами че той е неприятел и на негово величество краля, и на Жечпосполита!
— Вярно, но все пак не е хубаво. А как се казваше оня комендант?
— Пан Реговски. Чух, че малкото му име е Якуб.
— Същият е! — измърмори литовецът. — Роднина на пан Лашч и неприятел на пан Скшетуски.
Но другите не чуха тая забележка, защото думата взе пан Заглоба.
— Ваша милост панове! — каза той. — Тук няма какво да се бавим! Бог ни помогна и така насочи работите чрез тоя слуга, че ние ще я търсим при по-добри условия отколкото досега. Хвала на Бога за това! Утре трябва да тръгнем. Князът е заминал, но ние вече можем да тръгнем и без пермисия от него, защото няма време. Ще тръгнем пан Володийовски, аз и Женджан, а ваша милост, пане Подбипента, по-добре остани, защото твоят ръст и простодушие биха могли да ни издадат.
— Не, братко, аз също ще дойда! — каза литовецът.
— За нейната безопасност трябва да го направиш и да останеш. Който веднъж е видял ваша милост, той никога през живота си няма да те забрави. Вярно е, че имаме пернач, но на ваша милост и с пернач няма да повярват. Ти души Пулян пред очите на всичките хайти на Кривонос — и ако между тях се мерне такава върлина като тебе, те ще я познаят. Затова е невъзможно да пътуваш с нас. Там няма да намериш три глави, а твоята една не ще помогне много. Ще провалиш акцията, по-добре си стой тук.