Тогава всяко сърце се радва и се изпълва с безкрайна надежда, затова и нашите рицари бяха изпълнени с такава именно надежда. Пай Володийовски пееше непрекъснато, а пан Заглоба се протягаше на коня, подлагаше с наслада плещите си на слънцето, а веднъж, когато го бе напекло хубаво, каза на малкия рицар:
— Приятно ми е, защото, да си кажем правичката, след медовината и унгарското вино за старите кости няма нищо по-добро от слънцето.
— То е добро за всички — отговори пан Володийовски, — защото забележи, ваша милост, как дори животните обичат да се излежават на слънце.
— Цяло щастие е, че в такова време отиваме за княгинята — продължи Заглоба, — защото зиме, на студа, мъчно може да се бяга с момиче.
— Нека само да я грабнем, пък да не се казвам Володийовски, ако някой успее да ни я отнеме.
— Ще ти кажа, пане Михал — каза на това Заглоба, — че само от едно нещо се страхувам, и то е да не би в случай на война татарите да тръгнат нататък и да ни пресекат пътя — инак с казаците ще се справим пред селяните изобщо няма да се легитимираме, нали и ти забеляза, че ни смятат за казашки старейшини, а запорожците признават пернача и името на Богун ще ни бъде щит.
— Аз познавам татарите, защото в лубнинската държава животът ни преминаваше в непрекъснато воюване с тях, а особено аз и Вершул никога не сме имали почивка — отговори пан Михал.
— И аз ги познавам — отвърна Заглоба. — Нали съм ти казвал, че много години съм прекарал между тях и можех да стигна до висок сан. Но понеже не исках да се опоганча, трябваше да се откажа от всичко, а на това отгоре щях да умра като мъченик, след като спечелих за истинската вяра най-главния им духовник.
— Но ти, ваша милост, друг път си казвал, че това се е случило в Галац?
— В Галац беше едно, а в Крим — друго. Ти, ако мислиш, че светът свършва в Галац, значи нищо не знаеш. На тоя свят има повече синове на сатаната отколкото християни.
Тук в разговора се намеси Женджан.
— Не само от татарите можем да имаме пречки — каза той, — защото аз не казах на ваша милост какво ми съобщи Богун — че някакви скверни сили пазели тоя дол. Самата тая великанка, която пази княгинята, ще да е опасна магьосница. И приятелка с дяволите, та не знам дали те няма да я предупредят за нас. Наистина аз имам куршум, който съм лял върху светена пшеница — нея друг не я хваща, но освен това там имало цели полкове вампири, които пазели входа. Имайте грижа, ваша милост панове, да не ми се случи нещо лошо, че тогава ще ми пропадне наградата.
— Търтей ниедни — каза пан Заглоба. — Само това ни е работата — да мислим за твоето здраве. Дали няма да ти счупи дяволът врата, па дори да го счупи, много важно, ти и без това ще бъдеш осъден на вечни мъки заради твоята лакомия. Аз съм от стара коза яре, не можеш да ме излъжеш, и запомни едно: ако Горпина е опасна магьосница, аз съм още по-опасен от нея магьосник, в Персия съм учил черната магия. Тя служи на дяволите, а те служат на мене и мога да ора с тях като с волове — само че не искам, понеже мисля за спасението на душата си.
— Това е хубаво, ваша милост, но поне тоя път използвай своята магьосническа сила, все пак е по-добре да бъдем в безопасност.
— А аз повече вярвам в нашето право дело и в Божията закрила — каза Володийовски. — Нека дяволите да пазят Горпина и Богун, но с нас са небесните ангели, срещу които не могат да издържат и най-силните адски пълчища. По тоя случай обещавам на Свети Архангел Михаил седем свещи от бял восък.
— И аз ще прибавя една — каза Женджан, — та негова милост пан Заглоба да не ме плаши повече с осъждане.
— Аз пръв ще те пратя в пъкъла — отговори шляхтичът, — ако излезе, че не знаеш добре мястото.
— Как да не го зная? Да пристигнем веднъж при Валадинка, и аз със завързани очи ще го намеря. Ще тръгнем по брега на Днестър и долът ще бъде от дясната страна, ще го познаем по това, че входът е препречен от съборена скала. Изглеждало така, като че ли изобщо не може да се влезе вътре, но в скалата имало отвор, през който можели да минат два коня един до друг. А влезем ли, никой не може да ни избяга, защото това е единственият вход и изход от дола, а наоколо стените са толкова високи, че пиле не може да прехвръкне. Магьосницата убивала хората, които влизат там без разрешение, и имало много скелети, но Богун каза да не обръщам внимание на това, ами да вървя и да викам „Богун! Богун!…“ Тогава тя ще излезе да ни посрещне приятелски. Освен Горпина там бил още и Черемис, който стрелял много добре с пушка. Трябва да убием и двамата.