— Ти ли си ги избила?
— Който ги е убил, убил ги е! Щом някой иска да му врачувам, чака при входа на дола, а аз отивам при колелото. Каквото видя във водата, връщам се и казвам. Ей сега ще гледам и на тебе, само че не зная дали ще се покаже нещо, защото невинаги се вижда.
— Стига да не видиш нещо лошо.
— Ако е лошо, няма да заминеш. И без това е по-добре да не заминаваш.
— Длъжен съм. Хмелницки ми писа до Бар да се връщам, Кривонос поръчва същото. Сега ляхите идат с големи сили срещу нас, та трябва да бъдем заедно.
— А кога ще се върнеш?
— Не зная. Ще има голяма битка, каквато още не е имало. Или за нас смърт, или за ляхите. Ако ни победят, ще се скрия тук, ако ние победим, ще се върна за моята гургуличка и ще замина с нея за Киев.
— Ами ако загинеш?
— За това ми гледай, та да зная.
— Ами ако загинеш?
— Веднъж ме е майка раждала.
— О! А какво ще правя аз тогава с това момиче! Да й извия врата ли?
— Само с пръст да я докоснеш, ще заповядам на кол да те набучат.
Бунтовническият главатар се замисли мрачно.
— Ако загина, кажи й да ми прости.
— Ех, че неблагодарна ляшка, да не обича при такава обич. Ако бях аз, нямаше да ти се дърпам — ху, ху!
При тия думи Горпина сръга два пъти бунтовническия главатар в хълбока и му показа всичките си зъби в усмивка.
— Я върви по дяволите! — рече казакът.
— Добре, добре! Знам аз, че ти не си за мене.
Богун се загледа в разпенената вода при колелото, сякаш сам искаше да си врачува.
— Горпина! — каза той след малко.
— Какво има?
— Като замина, тя дали ще тъгува за мене?
— Щом ти не искаш да я обладаеш по казашки, може би е по-добре, че заминаваш.
— Не искам, не мога, не смея! Аз зная, че тя би умряла.
— Тогава може би е по-добре, че заминаваш. Докато те вижда, тя не ще да знае за теб, но като поседи месец-два с мене и с Черемис, ще й станеш по-мил.
— Ако беше здрава, зная какво бих направил. Щях да докарам поп от Рашков да ни венчае, но сега се страхувам, защото, ако се уплаши, ще предаде богу дух. Ти сама видя.
— Я стига! Защо ти е на тебе поп и венчавка? Ти не си истински казак — не! Аз не искам тук нито православен поп, нито католически свещеник. В Рашков има добруджански татари, ще ги натресеш на главата ни и толкова ще видиш княгинята. Какво те е прихванало? Заминавай и се връщай.
— А ти гледай във водата и казвай какво виждаш. Говори истината и не лъжи дори ако ме видиш мъртъв.
Донцовна се приближи до воденичното ставило — и вдигна втората преграда, която задържаше падащата от високо вода: бързата струя веднага се втурна с удвоена скорост през улея; колелото започна да се върти все по-бързо, докато най-сетне се скри в облак от водни капки; разбитата пяна кипеше под колелото като вряла вода.
Вещицата впи черните си очи в тоя врелец, хвана се за плитките при ушите и започна да вика:
— Хуку! Хуку! Покажи се! В дъбовото колело, в бялата пяна, в светлия облак, лош или добър, покажи се!
Богун се приближи и седна при нея. Лицето му изразяваше страх и трескаво любопитство.
— Виждам! — викна вещицата.
— Какво виждаш?
— Смъртта на моя брат. Два вола теглят и набиват Донец на кол.
— По дяволите твоят брат! — измърмори Богун, който искаше да узнае нещо друго.
Известно време се чуваше само шумът от колелото, което се въртеше, сякаш обхванато от бяс.
— Главата на брат ми е синя, съвсем синя, гарвани го кълват! — каза вещицата.
— Какво виждаш още?
— Нищо… О, колко е син! Хуку, хуку! В Дъбовото колело, в бялата пяна, в ясния облак, покажи се!… Виждам.
— И какво?
— Битка! Ляхите бягат пред молойците.
— И аз ли ги гоня?
— Виждам и тебе. Ти се сблъскваш с малък рицар. Хур! Хур! Хур! Пази се от малкия рицар.
— А княгинята?
— Няма я. Пак те виждам, а до тебе някой, който ще ти измени. Твой неискрен другар.
Богун поглъщаше с очи ту пяната, ту Горпина — и едновременно главата му работеше, за да помогне на врачуването.
— Какъв другар?
— Не виждам. Не виждам дали е стар или млад.
— Стар! Сигурно е стар!
— Може и стар.
— Тогава знам кой е. Той веднъж вече ми измени. Стар шляхтич със сива брада и с бяло око. Смърт за него! Но той не ми е другар.