Станът беше обграден от разклоненията на реката и грамадни мочурища. В него можеха да се защитават цели години, но за отстъпление имаше само един път — през кралската войска.
За тоя път никой не мислеше в казашкия стан.
Преговорите, прекъсвани от битки, се влачеха лениво; размириците сред казашките тълпи ставаха все по-чести. При една такава размирица Дедяла беше свален от командването и бе избран нов вожд.
Името на тоя вожд вля нова смелост в унилите казашки души, отекна гръмко в кралския стан и събуди в няколко рицарски сърца избледнелите спомени за преминали битки и нещастия.
Новият вожд се наричаше Богун.
Още преди това той заемаше висок пост между казаците в съвета и в боя. Всички го сочеха като заместник на Хмелницки, когото надминаваше в омразата си към ляхите.
Богун пръв от казашките полковници бе застанал заедно с татарите при Берестечко начело на петдесет хиляди души. Участва в тридневните боеве на конницата — и разгромен заедно с хана и ордите на Йереми, успя да изведе от погрома по-голямата част от своите сили и да намери убежище в стана. Сега, след падането на Дедяла, партията на непримиримите му предаде главното командване, като вярваше, че той едничък ще успее да спаси стана и войската.
И наистина, младият вожд не искаше и да чуе за преговори — той жадуваше война и кръвопролитие дори и сам да се удави в тая кръв.
Но скоро се убеди, че с тия войски не може вече да се мисли за преминаване с оръжие в ръка през труповете на кралската войска, затова се залови за друго средство.
Историята е запазила спомен за тия безпримерни усилия, които на съвременниците му са изглеждали достойни за гигант и които са могли да спасят войската и простолюдието.
Богун реши да премине през бездънните мочурища на Плешова, или по-скоро да построи през тия мочурища такъв мост, та всички обсадени да могат да минат по него.
И така, цели гори започнаха да падат под брадвите на казаците и да тънат в калищата; хвърляха в тях коли, шатри, кожуси, дрехи — и мостът от ден на ден ставаше все по-дълъг.
Изглеждаше, че за тоя вожд няма нищо невъзможно.
Кралят забави атаката, защото не желаеше да пролива кръв, но като видя тия грамадни строежи, разбра, че няма друг изход, и заповяда да се разтръби сред войската, че ще трябва до вечерта да се приготви за решителна битка.
Никой в казашкия стан не знаеше за това намерение — удължаваха моста и през цялата предна нощ, а рано сутринта Богун излезе начело на висшите командири да разгледа как върви работата.
Това беше в понеделник, седми юли 1651 година. Утрото беше бледно, сякаш уплашено, зората на изток беше кървава, слънцето изгря червеникаво, болнаво, някакъв кървав блясък осветяваше водата и горите.
От полския стан изкарваха конете на паша; казашкият стан шумеше от гласовете на събудените хора. Запалиха огньове и варяха закуска. Всички видяха тръгването на Богун, на неговата свита и последвалата го конница, с чиято помощ вождът искаше да прогони брацлавския воевода, който заемаше тила на стана и разваляше с оръдията си казашките строежи.
Простолюдието гледаше спокойно това тръгване и дори с надежда в сърцето. Хиляди очи изпратиха младия воин и хиляди уста казаха след него:
— Да те благослови Бог, соколе!
Вождът, свитата и конницата се отдалечаваха бавно от стана, стигнаха до началото на гората, мярнаха се още веднъж, осветени от сутрешното слънце, и вече се губеха зад храстите.
Изведнъж някакъв страшен, пронизителен глас викна, или по-скоро нададе вой при входа на стана:
— Хора, спасявайте се!
— Командирите бягат! — викнаха изведнъж двайсетина гласа.
— Командирите бягат! — повториха стотици и хиляди хора.
Сред тълпите премина шум като в блъсната от вихър гора — и изведнъж ужасен, нечовешки вик се изтръгна от двеста хиляди гърла:
— Спасявайте се! Спасявайте се!… Ляхи!… Командирите бягат!
Човешките маси изведнъж се понесоха като подлудял поток. Стъпкаха огнищата, събориха колите, шатрите, разкъсаха оградите от колове; притискаха се, задушаваха се. Страхотната паника побърка всички умове. Планини от тела тутакси задръстиха пътя — и хората газеха по трупове сред рев, шум, врясък, стонове. Тълпите се изляха от плаца, нахлуха по моста, наблъскаха се в мочурищата, потъваха, хващаха се в конвулсивни прегръдки и като виеха до небето за милосърдие, затъваха в студената подвижна тиня. На моста започна битка и клане за място. Водите на Плешова се напълниха и задръстиха от тела. Историческата Немезида отплащаше страшно с Берестечко за Пилавци.