В стана вече имаше вести, че ханът бил преминал Днепър и с двеста хиляди конника бързал денем и нощем на запад, а княз Доминик все не идваше.
Все по-вероятно ставаше войската, която се намира при Чолгански камък, да се изправи срещу пет пъти по-многоброен неприятел — и в случай че главните военачалници бъдат победени, нищо вече нямаше да попречи на неприятеля да нахлуе в сърцето на Жечпосполита, до Краков и Варшава.
Кривонос беше още по-опасен поради това, че ако главните военачалници решат да навлязат в Украйна, той, като тръгнеше от Каменец направо на север към Константинов, можеше да им прегради пътя за връщане и тогава неизбежно биха попаднали между два огъня. Ето защо пан Скшетуски реши не само да събира сведения за Кривонос, но и да го спре. Загрижен поради важността на задачата си, от чието изпълнение зависеше отчасти съдбата на цялата войска, поручикът с готовност рискуваше своя живот и живота на войниците си; все пак тая акция и без това щеше да бъде сметната за безумна, ако младият рицар пожелаеше в предварителен бой с петстотин души да спре четирийсетхилядната войска на Кривонос, подкрепена от белгородската и добруджанската орда. Но пан Скшетуски беше достатъчно опитен войник и не вършеше лудории, а и знаеше много добре, че ако влезе в бой, само след един час войската на Кривонос като огромна вълна ще мине през неговия труп и през труповете на другарите му. Затова той се залови за други средства. Най-напред пръсна слух между собствените си войници, че вървят само като предна стража на цялата дивизия на страшния княз. И тая вест разпространяваше навсякъде, по всички хутори, села и градчета, през които минаваше. И тя се разнесе светкавично по бреговете на Збруч, Смотрич, Студеница, Ушка, Калусик, а по тяхното течение стигна до Днепър и летеше по-нататък, сякаш гонена от вятъра, от Каменец чак до Ягорлик. Повтаряха я турските паши в Хотим и запорожците в Ямпол, и татарите в Рашков. И отново се разнесе оня познат вик: „Ярема иде!“, от който замираха сърцата на разбунтувания народ, подивял от ужас, несигурен нито за ден, нито за час.
А никой не се съмняваше в истинността на новината. Другите военачалници ще ударят Хмел, а Ярема — Кривонос. Това беше съвсем логично. Самият Кривонос повярва и отпусна безсилно ръце. Какво да прави? Да тръгне срещу княза ли? Но нали при Константинов духът на хората му беше друг и силите му бяха по-големи, а въпреки това го бяха били, значителна част от войниците му паднаха, другите едва отърваха кожата. Кривонос беше уверен, че неговите молойци ще се бият като бесни срещу всяка друга войска на Жечпосполита и срещу всеки друг вожд, но щом се приближи Ярема — ще се пръснат като ято лебеди пред орел, като степно глухарче, духнато от вятъра.
Да чака княза при Каменец беше още по-лошо. Кривонос реши да тръгне на изток, чак към Брацлав, да избегне своя зъл дух и да бърза към Хмелницки. Наистина той беше уверен, че като криволичи така, няма да стигне навреме, но поне навреме ще узнае резултата и ще помисли за собственото си спасение.
Ала изведнъж заедно с вятъра долетяха нови вести — че Хмелницки е разгромен; тия вести, както и по-раншните, се пускаха нарочно от пан Скшетуски. И тогава, в първия миг, нещастният бунтовнически главатар не знаеше вече какво да прави.
После реши, че именно поради това е още по-необходимо да тръгне на изток и да се придвижи колкото е възможно по-далече в степта — може пък да срещне татари и при тях да намери убежище.