— Ваша милост командире, накъде отиваме?
— Накъде отиваме ли? — повтори пан Заглоба. — А? Изведнъж той се изправи на седлото и засука мустак.
— Към Каменец, ако бъде такава волята ми! Разбираш ли, ваша милост вахмистър?
Вахмистърът се поклони и се отдръпна мълчаливо при редиците, без да може да разбере защо командирът се разсърди. А пан Заглоба хвърли наоколо още няколко заплашителни погледа, после се успокои и продължи да мърмори:
— Ако тръгна към Каменец, ще дам да ми ударят сто тояги по голо. Тюх, да се не види! Да беше някой от тях при мене, по-висок дух щях да имам. Какво ще правя аз с тия сто души? По-добре да съм сам, че тогава човек може да се надява на хитростта си. А сега сме много, за да воюваме с хитрост, и малко, за да се защитаваме. Много несполучливо беше това хрумване на Скшетуски — да дели разезда. И накъде да тръгна сега? Зная какво има зад мене, но кой ще ми каже какво е пред мене и кой ще ми гарантира, че дяволите не са заложили там някаква клопка? Кривонос и Богун! Хубава бесовица! Дано ги дяволи дерат! Боже, пази ме поне от Богун! Скшетуски иска да се срещне с него — послушай го, Господи! Желая му това, което сам желае, защото съм му приятел… Амин! Ще стигна до Збруч и ще се върна в Ярмолинци, а пленници за разпит ще им докарам повече, отколкото искат. Това не е трудна работа.
Внезапно Космач се приближи до него:
— Ваша милост командире, някакви конници се виждат зад възвишението.
— Да вървят по дяволите! Къде? Къде?
— Ами там, зад хълма. Знамена видях.
— Войска ли е?
— Изглежда, че е войска.
— Кучетата да ги ядат. А много ли са?
— Не се знае, защото са далеко. Да бяхме се скрили тук, зад ония скали, ще ги нападнем ненадейно, защото пътят им е оттук. Ако са много, пан Володийовски не е далеко, ще чуе гърмежите и ще долети на помощ.
Неочаквано смелостта замая главата на пан Заглоба като вино. Може би отчаянието му вдъхна такава готовност за действие, а може би надеждата, че пан Володийовски е още близо, затова той извади сабята си, хвърли заплашителен поглед наоколо и викна:
— Скрийте се зад скалите! Ще ги нападнем изневиделица! Ще ги науча тия негодници!…
Опитните войници на княза веднага завиха към скалите и в миг се наредиха в боен ред, готови за неочаквано нападение.
Мина цял час: най-сетне се чу гълчава на далечно множество, ехото носеше отгласи от весели песни, а след малко до ушите на спотаилите се войници достигнаха звуци на цигулки, гайди и дайре. Вахмистърът отново се приближи до пан Заглоба и каза:
— Това не е войска, пане командир, не са казаци. Това е сватба.
— Сватба ли? — рече Заглоба. — Ще им засвиря аз, нека почакат малко!
След тия думи той тръгна с коня, а след него войниците и се строиха в редици на пътя.
— След мене! — викна заплашително Заглоба.
Всички войници полетяха в тръс, а после в галоп, заобиколиха скалата и внезапно застанаха до самата група от хора, смутени и разтревожени от неочакваната гледка.
— Стой! Стой! — викаха от двете страни.
Това беше наистина селска сватба. Най-напред яздеха на коне гайдар, теорбист, цигулар и двама с дайрета, вече малко пийнали, които свиреха шумно игриви танцови мелодии. Зад тях яздеше булката, хубава девойка, с тъмен жупан и с отпусната върху раменете коса. Заобикаляха я шаферките, които пееха песни и носеха нанизани на ръцете венци — а всички девойки бяха на коне, яхнали по мъжки, нагиздени, накичени с полски цветя, и отдалеч изглеждаха като група казаци. Във втората редица на буен кон яздеше младоженецът сред шафери с венци на дълги пръти, подобни на пики; шествието завършваха родителите на младоженците и гостите, всички на коне. Само буретата с водка, медовина и бира бяха натоварени на леки, постлани със слама каручки, и бълбукаха примамливо по неравния каменист път.
— Стой! Стой! — викаха от двете страни, след което сватбеното шествие се обърка. Момичетата започнаха да викат пронизително и се отдръпнаха назад, а момците и по-възрастните сватбари изскочиха напред, та с гърдите си да заслонят младите девойки от неочаквано нападение.
Пан Заглоба скочи пред тях и като размахваше сабя и святкаше с нея в очите на уплашените селяни, започна да крещи:
— Ах вие, хайти такива, кучи опашки, бунтовници! Бунт ще вдигате, а! С Кривонос сте, негодници, а? Тръгнали сте да шпионирате? Препречвате пътя на войската, така ли? Ръка срещу шляхтата вдигате, а? Ще ви дам аз да се разберете, мръсни кучешки души! Във вериги ще заповядам да ви оковат, на кол да ви набият, нехранимайковци, поганци! Сега ще платите за всички престъпления!