Отново се сипнаха искри. Новината се разнесе сред стражата. Започнаха да се притискат около обора с присъщата си при неочаквани случки бързина; чуваха се бързи стъпки, бързи въпроси и още по-бързи отговори. Съветите се кръстосваха като мечове при бой.
— На стропа! На стропа!
— Пази отвън!
— Не будете атамана, че ще си изпатим!
— Няма стълба!
— Донесете друга!
— Няма никъде!
— Прескочете до къщата да видите дали там няма.
— О, лях проклет!
— По външните ъгли се покатерете на покрива и се промъкнете през него.
— Не може, защото е издаден и обкован с дъски.
— Донесете пики. Тогава ще се качим по пиките. Ах, кучето му ниедно!… Издърпал е стълбата!
— Донесете пики! — прозвуча гласът на Голоди.
Едни от молойците изтърчаха за пики, а другите вдигаха глава към стропа. Светлината вече проникваше през отворената врата в обора, а при нейния слаб блясък се виждаше квадратният отвор на стропа, чер и тих.
Отдолу се обадиха по-меки гласове:
— Ей, пане шляхтич! Спусни стълбата и слез. И без това няма да се измъкнеш, защо ще мъчиш хората? Слез де, слез!
Тишина.
— Слез, иначе ще ти одерем кожата откъм главата и ще те хвърлим в тора с главата надолу!
Пан Заглоба остана еднакво глух както към заплахите, така и към ласкателствата и седеше в тъмнината като язовец в дупка, но се готвеше за упорита отбрана. Само стискаше сабята все по-здраво, сумтеше малко и наум си четеше молитва.
В това време донесоха копия, свързаха три заедно и ги сложиха с остриетата към отвора. В главата на пан Заглоба се мярна мисълта дали да ги грабне и изтегли горе, но си помисли също, че покривът ще да е нисък и той не ще успее да ги вмъкне напълно. А и веднага щяха да донесат други.
Но ето че целият обор се напълни с молойци. Едни светеха със запалена борина, други надонесоха най-различни върлини и ритли от коли, които се оказаха къси, та веднага ги завързаха с ремъци, защото по пиките наистина беше трудно да се катери човек. Все пак не намериха доброволци.
— Аз ще се кача — викаха няколко гласа.
— Почакайте за стълбата! — рече Голоди.
— Но какво пречи, бащице, да опитаме по пиките?
— Васил ще се изкатери! Той се катери като котка.
— Опитай се тогава.
А други веднага започнаха да се шегуват.
— Ей, внимателно! Той има сабя, ще ти отсече главата, ще видиш.
— Ще те хване за главата и ще те издърпа, а там ще те сгази като мечка.
Васил не се смути и каза:
— Той знае, че само с пръст да ме бутне, атаманът и вие, братя, ще го дерете с кремък.
Това беше предупреждение към пан Заглоба, който седеше тихо, без дори да шукне.
Но молойците, както обикновено бива между войниците, изпаднаха вече в добро настроение, защото цялата случка започна да ги забавлява, та продължиха да се шегуват с Васил:
— Един глупак по-малко ще остане на света.
— Той там няма да мисли как ще му платим за твоята глава. Той е смел юнак.
— Хо, хо! Той е таласъм. Дявол знае в какво се е превърнал вече… Той е магьосник! Ти, Василе, не се знае кого ще намериш там, в отвора.
Васил, който вече си беше плюл на ръцете и тъкмо хващаше пиките, внезапно спря.
— Срещу лях отивам — каза той, — срещу дявол не.
Но в това време завързаха ритлите и ги сложиха до отвора. И по тях качването беше трудно, понеже те веднага се огънаха, дето бяха вързани, а тънките ръжни запращяха под краката още щом стъпи на най-долната. Но Голоди започна да се качва сам, а като се качваше, говореше:
— Ти, пане шляхтич, виждаш, че няма шега. Запънал си се да седиш горе, седи си тогава, но не се съпротивлявай, защото ние все пак ще те хванем, дори ако трябва да съборим цялата кочина. Бъди разумен!
Най-сетне главата му стигна до отвора и бавно почна да потъва в него. Внезапно изфуча сабя, казакът викна страшно, олюля се и падна между молойците с разсечена на две глава.
— Бий, бий! — закрещяха молойците.
В целия обор настана страшна бъркотия, екнаха викове и крясъци, но гръмкият глас на пан Заглоба ги заглуши:
— Ах, вие, разбойници, людоеди, ах, вие, негодници! До крак ще ви изсека, хайти крастави! Ще разберете какво значи рицарска ръка! Да нападате нощем честните хора! В обор да затваряте шляхтич… Ах, нехранимайковци! На двубой с мене, на двубой по един или дори по двама! Я елате насам! Но главите си оставете в тора, иначе ще ви ги изпорежа, Бога ми!