Тълпата се спря, понеже смяташе, че той иска да говори; в един миг утихна.
Но князът искаше само да предотврати бурята и саморазправата и да не допусне проливане на кръв в черквата. Затова, като видя, че най-опасният момент е минал, отново седна на мястото си.
Два стола по-нататък, заслонен само от киевския воевода, седеше нещастният подчаши: той беше отпуснал побелялата си глава върху гърдите, ръцете му висяха, а от устата му излизаха думи, прекъсвани от хлипове.
— Господи, заради греховете си със смирение приемам тоя кръст. Старецът можеше да събуди милосърдие и в най-коравото сърце, но тълпата обикновено е безмилостна, затова отново почнаха да викат, когато изведнъж киевският воевода стана и даде знак с ръка, че иска да говори.
Той беше съпровождал Йереми в победите, затова го слушаха с готовност.
А воеводата се обърна към княза и с най-трогателни думи го заклинаше да не отхвърля жезъла и да не се колебае да спаси отечеството. Когато Жечпосполита загива, законите ще трябва да спят и трябва да я спасява не назначен вожд, а тоя, който е най-способен да я спаси: „Затова вземи ти жезъла, непобедими вожде! Вземай и спасявай! Не само града, а цялата Жечпосполита. Ето аз, старецът, те моля с нейната уста, а заедно с мене всички съсловия, всички мъже, жени и деца. Спаси я! Спаси я!“
Тук се случи нещо, което трогна всички сърца: една жена с жалейни дрехи се приближи до олтара и като хвърли в краката на княза златните си накити и скъпоценностите си, коленичи пред него, зарида гласно и занарежда:
— Носим ти нашите богатства! Живота си предаваме в твоите ръце, спаси ни, спаси ни, спаси ни, защото загиваме.
При тая гледка сенаторите, военните, а заедно с тях и цялото множество заплака гръмогласно — и само един вик се чуваше в черквата:
— Спаси ни!
Князът закри очите си с ръце, а когато вдигна лице, и в неговите зеници блестяха сълзи. Въпреки това той се колебаеше. Какво ще стане с авторитета на Жечпосполита, ако той приеме тоя жезъл?
Тогава стана коронният подчаши.
— Аз съм стар — рече той, — нещастен и смазан. Имам право да се откажа от товара, който е свръх силите ми, и да го сложа върху по-млади плещи… И ето пред разпнатия Бог и цялото рицарство на тебе предавам жезъла — вземи го.
И подаде тоя знак на властта на Вишньовецки. Настана такава тишина, та човек би чул, ако бръмнеше муха. Най-сетне се разнесе тържественият глас на Йереми:
— Заради моите грехове… приемам.
Тогава безумна радост овладя събранието. Тълпата строши троновете, падна пред краката на Вишньовецки и започна да хвърля скъпоценности и пари. С бързина на светкавица вестта се разнесе из целия град: войниците лудееха от радост и викаха, че искат да тръгнат срещу Хмелницки, срещу татарите и султана. Гражданите вече не мислеха за предаване, а за отбрана до последна капка кръв. Арменците доброволно почнаха да носят пари в градския съвет, преди да се заговори за облагане; в синагогата евреите крещяха от благодарност; оръдията по валовете обявиха с гръм радостната новина; по улиците стреляха с кремъклийки, мускети и пистолети. Виковете продължиха цяла нощ. Някой незапознат с положението можеше да помисли, че градът чества триумф или голям празник.
А пък всеки миг триста хиляди неприятели — армия, по-голяма от тая, която би могъл да събере германският император или френският крал, и по-дива от ордите на Тамерлан — се очакваше да обсадят стените на тоя град.
Четиридесет и трета глава
Една седмица по-късно, сутринта на шести октомври, в Лвов избухна като бомба една колкото неочаквана, толкова и страшна вест: че княз Йереми взел със себе си по-голямата част от войската, напуснал града и заминал неизвестно закъде.
Пред архиепископския дворец се струпаха тълпи — отначало никой не искаше да вярва. Войниците твърдяха, че ако князът е заминал, непременно е тръгнал начело на голям разезд, за да огледа околността. Оказало се, говореха те, че бегълците разпространявали неверни сведения — че Хмелницки и татарите били близо и щели да дойдат всеки момент, нали от 26 септември минаха десет дни, а неприятелят още не се вижда. Князът навярно е поискал със собствените си очи да провери каква е опасността и непременно ще се върне. Освен това той е оставил няколко полка и всичко необходимо за отбраната е готово.