И така беше наистина. Всички нареждания бяха дадени, мястото на всекиго определено, оръдията откарани на валовете. Вечерта пристигна ротмистър Чихоцки с петдесет драгуни. Любопитните го наобиколиха веднага, но той не искаше да разговаря с тълпата, а отиде направо при генерал Арцишевски; двамата повикаха Грозвайер и след като се съвещаваха заедно, отидоха в градския съвет. Там Чихоцки съобщи на ужасените съветници, че князът е заминал безвъзвратно.
В първия момент всички отпуснаха ръце и една дръзка уста изрече думата „изменник“. Но тогава Арцишевски, стар военачалник, прославен с подвизите си на холандска служба, стана и така заговори на военните и съветниците:
— Чух хулна дума, която по-добре да не беше изречена, защото дори отчаянието не може да я оправдае. Князът замина и няма да се върне. Това е вярно! Но какво право имате вие да искате от вожда, върху чиито плещи лежи отговорността за спасението на цялото отечество, да защитава само вашия град? Какво би станало, ако неприятелят обградеше тук последните сили на Жечпосполита? Тук няма нито хранителни припаси, нито оръжие за толкова голяма войска. Затова ще ви кажа, а вие можете да вярвате на моя опит, че колкото по-голяма войска бъде затворена тук, толкова по-кратка ще бъде отбраната, понеже гладът ще ни победи по-скоро от неприятеля. Хмелницки се интересува повече от княза, отколкото от вашия град, затова, като узнае, че го няма тук, че събира нова войска и може да дойде на помощ, ще бъде по-мек към вас и ще се съгласи на преговори. Днес вие роптаете, но аз ви казвам, че като напусна тоя град и заплашва Хмелницки отвън, князът всъщност спаси вас и вашите деца. Дръжте се, отбранявайте се, спрете за известно време тоя неприятел, тогава и града ще спасите, и важна услуга ще направите на Жечпосполита, понеже през това време князът ще събере войска, други крепости ще подсили, ще събуди за борба изтръпналата Жечпосполита и ще ви дойде на помощ. Той избра единствения път за спасение, защото, ако падне тук с войската, сломен от глад, тогава вече никой няма да спре неприятеля и той ще тръгне срещу Краков, срещу Варшава и ще залее цялото ни отечество, без да срещне никъде съпротива. Затова, вместо да роптаете, побързайте към валовете да браните и себе си, и децата си, и града, и цялата Жечпосполита.
— На валовете! На валовете! — повториха няколко по-смели гласа. Грозвайер, човек енергичен и смел, се обади:
— Радва ме решителността на ваша милост панове и знайте, че князът не е заминал, без да обмисли защитата. Тук всеки знае какво трябва да прави и стана това, което трябваше да стане. Отбраната е възложена на мене и аз ще се боря до смърт.
Отново надежда осени изтръпналите от страх сърца. Като видя това, най-сетне се обади и Чихоцки:
— Негово княжеско височество ви съобщава, ваша милост панове, че неприятелят е близо. Поручик Скшетуски се сблъскал с двехиляден чамбул и го разбил. Пленниците казват, че голяма сила идела след тях.
Тая новина направи силно впечатление; зацари кратко мълчание и сърцата на всички забиха по-живо.
— На валовете! — извика Грозвайер.
— На валовете! На валовете! — повториха насъбралите се офицери и граждани.
Но внезапно зад прозорците избухна врява; чуваше се глъчка от хиляди гласове, които се сляха в един неразбираем шум, подобен на шума на морски вълни. Изведнъж вратата на залата се отвори с трясък, втурнаха се двайсетина граждани и докато съветниците успеят да попитат какво е станало, разнесоха се викове:
— Небето се червенее от пожари! Пожари!
— Словото стана плът! — каза Грозвайер. — На валовете! Залата опустя. След малко оръдейни гърмежи разтърсиха стените и съобщиха на жителите на самия град, на предградията и на околните села, че неприятелят е дошъл.
На изток небето се червенееше, докъдето поглед стига; човек би казал, че море от огън се приближава към града.
В това време князът се впусна към Замошч и като изтреби по пътя чамбула, за който Чихоцки спомена пред гражданите, се зае с поправката и снабдяването на тая естествено силна крепост, която за кратко време направи непревземаема. Скшетуски заедно с пан Лонгинус и част от хоронгвите остана в крепостта при пан Вейхер, валецки староста, а князът тръгна към Варшава, за да изиска от сейма средства за набиране на нова войска и същевременно да вземе участие в предстоящия избор на крал. С тоя избор щеше да се реши съдбата на Вишньовецки и на цялата Жечпосполита, понеже, ако се избереше принц Карол, военната партия щеше да вземе връх. Князът би получил върховното командване на всички сили на Жечпосполита и щеше да се стигне до генерална разправа с Хмелницки на живот и смърт. Принц Кажимеж, макар да беше прочут с храбростта си и войнствен господар, основателно минаваше за привърженик на политиката на канцлера Осолински, следователно на политиката на преговори с казаците и значителни отстъпки за тях. Двамата братя принцове не пестяха обещанията и се мъчеха да печелят съмишленици; затова поради равните сили на двете партии никой не можеше да предвиди резултата от избора. Привържениците на канцлера се страхуваха да не би Вишньовецки поради все по-голямата си слава и обичта, на която се радваше сред рицарите и шляхтата, да повлияе върху умовете в полза на Карол, а князът по същите причини желаеше лично да подкрепи своя кандидат. Затова той отиваше с бърз марш към Варшава, уверен вече, че Замошч ще успее задълго да задържи цялата сила на Хмелницки и татарите. Имаше всички основания да се смята, че Лвов е спасен, защото Хмелницки по никакъв начин не можеше да губи много време за превземането на тоя град, когато имаше пред себе си по-мощния Замошч, който му преграждаше пътя към сърцето на Жечпосполита. Тия мисли подкрепяха духа на княза и вливаха утеха в сърцето му, угнетено от толкова многото беди за страната. У него се породи твърда надежда, че дори да бъде избран Кажимеж, войната вече е неизбежна и страшният бунт ще трябва да бъде удавен в море от кръв. Надяваше се, че Жечпосполита още веднъж ще събере могъща армия — понеже и преговорите щяха да бъдат възможни само ако би ги подкрепила силна армия.