Пан Заглоба притвори очи — и само слушаше удар след удар, звънтеж след звънтеж.
„Още се отбранява!“ — помисли той.
— Още се отбранява! — шепнеха си пановете Шелицки и Харламп.
— Вече е притиснат до дюната — добави тихо Кушел. Заглоба отново отвори око и погледна.
Плещите на Володийовски почти опираха в дюната, но изглежда, че досега не беше ранен, само руменината по лицето му стана по-жива и няколко капки пот се появиха на челото му.
Сърцето на Заглоба затуптя от надежда.
„Ами и пан Михал е майстор на майсторите — помисли той, — пък и оня най-сетне ще се умори“.
Лицето на Богун някак побледня, пот като бисерчета покри и неговото чело, но съпротивата на Володийовски само възбуждаше яростта му: белите зъби блеснаха изпод мустаците, а от гърдите му излизаше гневно сумтене.
Володийовски не го изпускаше от очи и продължаваше да се отбранява.
Но внезапно, усетил дюната зад себе си, той се напрегна — зрителите вече помислиха, че е паднал, обаче той се наведе, сви се, приклекна и се хвърли с цялото си тяло като камък към гърдите на казака.
— Атакува! — възкликна Заглоба.
— Атакува! — повториха другите.
Така бе наистина: сега отстъпваше Богун, а малкият рицар, след като беше опознал цялата сила на противника си, нападаше толкова буйно, че дъхът замря в гърдите на свидетелите; очевидно той почваше да се разгорещява, ноздрите му се издуха — малките очички сипеха искри; той приклякаше и скачаше, за миг променяше позицията си, правеше кръгове около бунтовника и го принуждаваше да се върти на едно място.
— О, майстор, майстор! — викаше Заглоба.
— Ще загинеш! — обади се внезапно Богун.
— Ще загинеш! — отговори като ехо Володийовски.
Внезапно казакът с изкуство, познато само на най-опитните фехтовачи, неочаквано прехвърли сабята от дясната в лявата си ръка и нанесе толкова ужасен удар отляво, че пан Михал падна на земята, сякаш поразен от гръм.
— Боже, Света Богородице! — възкликна Заглоба.
Но пан Михал беше паднал нарочно и тъкмо затова сабята на Богун беше разсякла само въздуха, а малкият рицар скочи като дива котка и едва ли не с цялата дължина на сабята си удари страхотно в откритата гръд на казака.
Богун се олюля, пристъпи крачка, с последно усилие нанесе удар; пан Володийовски го отби лесно, удари още два пъти в наведената глава — сабята се изплъзна от безсилните ръце на Богун и той падна с лице върху пясъка, който веднага почервеня под него от широка локва кръв.
Елиашенко, който присъстваше на дуела, се хвърли върху тялото на атамана.
Известно време свидетелите не можеха да проговорят нито дума, а пан Михал също мълчеше; беше се облегнал с две ръце на сабята си и дишаше тежко.
Заглоба пръв прекъсна мълчанието.
— Пане Михал, ела да те прегърна! — каза той развълнуван. Тогава всички го обградиха в кръг.
— Ами че ти, ваша милост, си бил фехтовач екстра класа! Ах, гръм да те порази! — казваха пановете Шелицки.
— Виждам, ваша милост, че си покрит въглен! — каза Харламп. — Но аз пак ще се бия с тебе, за да не ми излезе име, че съм се уплашил, и макар, ваша милост, да ме наредиш по същия начин, все пак те поздравявам, поздравявам те!
— Я стига, ваша милост панове, всъщност няма за какво да се биете — каза Заглоба.
— Дума да не става, въпросът е за моята репутация — отвърна пятигорецът, — а за нея съм готов да дам и живота си.
— Не ми трябва животът ти, ваша милост, по-добре да се откажем — намеси се Володийовски. — Да си кажа правичката, аз не съм ти бъркал там, където мислиш. Ще ти бърка там някой друг, ваша милост, по-добър от мене, а не аз.
— Не може да бъде!
— Честна дума.
— Тогава се откажете — завикаха Шелицки и Кушел.
— Добре, така да бъде — каза Харламп и отвори прегръдки.
Пан Володийовски се хвърли към него и двамата започнаха да се целуват така, че отекваше чак до дюните, а пан Харламп говореше: