— Тръгвай, ти казвам! — рече Заглоба заплашително. — Иначе ще заповядам на селяните да те откарат в Заборов. И носи много здраве на Хмелницки.
Елиашенко се поклони до пояс и излезе, а Заглоба каза на Харламп и Шелицки:
— Отпратих тоя казак, защото той вече няма работа тук. Ами ако наистина го пречукат някъде, което лесно може да се случи, тогава вината ще стоварят върху нас. Първи заславци и псетата на канцлера ще започнат да крещят с цяло гърло, че противно на Божия закон хора на княза воевода са избили цялото казашко пратеничество. Но умната глава намира изход от всичко. Няма да позволим на тия хубавци, на тия чревоугодници и женкари да ни изхрускат, а и вие, ваша милост панове, при нужда ще свидетелствате как е станало всичко и че той сам ни извика на дуел. Трябва още да поръчам на тукашния кмет да го погребе някак. Тук не знаят кой е той, та ще смятат, че е шляхтич, и ще го погребат прилично. А и за нас, пане Михал, е вече време да тръгваме, защото трябва да докладваме на княза воевода.
Хрипливото дишане на Богун прекъсна по-нататъшните думи на пан Заглоба.
— Охо, душата вече си търси път — каза шляхтичът. — А и се мръква вече, пипнешком ще поеме за оня свят. Но щом не е опозорил нашата клетница, дай му, Боже, вечен покой, амин! Да вървим, пане Михал. От сърце му прощавам всичките провинения, при все че — що е право, право — по-често аз съм му пречил на работите, отколкото той на мене. Но сега край. Останете със здраве, ваша милост панове, приятно ми беше да се запозная с такива благородни кавалери. Не забравяйте само да свидетелствате при нужда.
Четиридесет и шеста глава
Княз Йереми посрещна доста спокойно вестта за посичането на Богун, особено като узна, че има хора не от неговата хоронгва, готови всеки миг да свидетелстват, че Володийовски е бил извикан на дуел. Ако работата не се беше случила няколко дни преди обявяването избора на Ян Кажимеж, ако борбата между кандидатите още продължаваше, противниците на Йереми начело с канцлера и княз Доминик непременно щяха да изковат от тая случка оръжие срещу него въпреки всички свидетели и свидетелства. Но след като Карол отстъпи, умовете бяха заети с друго и лесно можеше да се допусне, че цялата работа ще бъде забравена.
Въпросът можеше да бъде повдигнат от Хмелницки, за да покаже той какви нови несправедливости е принуден да търпи. Князът обаче основателно очакваше, че в отговора си престолонаследникът ще спомене или ще нареди да се каже от негово име как е загинал пратеникът, а Хмелницки не ще посмее да се съмнява във верността на кралските думи.
А за княза беше важно само да не се вдигне политическа шумотевица по вина на негови войници. От друга страна, с оглед на Скшетуски, князът беше дори доволен от това, което се беше случило, понеже сега спасяването на княгиня Курцевич беше много по-вероятно. Можеше да бъде намерена, изтръгната или откупена — а князът сигурно не би се скъпил да направи и най-големи разходи, стига да излекува болката и възвърне щастието на любимия си рицар.
Пан Володийовски отиваше с голям страх при княза, защото, макар изобщо да не беше от страхливите, все пак се боеше като от огън от всяко смръщване на веждите на воеводата. Затова безкрайно голямо беше неговото удивление и радост, когато князът след изслушване на доклада му помисли малко върху случилото се, свали скъп пръстен от пръста си и рече:
— Похвалявам въздържаността на ваша милост, панове, че не сте го нападнали първи, тъй като от това можеше да се вдигне голям и вреден шум в сейма. Пък ако княгинята се намери, Скшетуски ще ви дължи благодарност до края на живота си. До мене, ваша милост Володийовски, стигнаха слухове, че както други не могат да си държат езика зад зъбите, така и ти, ваша милост, не можеш да държиш сабята си в ножницата, за което би трябвало да бъдеш наказан. Но щом си се бил заради приятел и си запазил реномето на нашите хоронгви в дуел с такъв прочут юнак, вземи тоя пръстен, за да имаш някакъв спомен от тоя ден. Знаех, че си добър войник и фехтовач, но явно си ненадминат майстор в това отношение.
— Той ли? — намеси се Заглоба. — Той при трето кръстосване на сабите би отсякъл рогата на дявола. Ако ваше княжеско височество заповяда някога да ми отсекат главата, моля, само той да направи това, никой друг, та поне изведнъж да отида на оня свят. Той разсече Богун на две през гърдите, а после още два пъти го цапна по кратуната.
Князът обичаше рицарските прояви и добрите войници, затова се усмихна със задоволство и попита: