— Наистина направих това — каза Скшетуски.
— И славно си го направил, добре си постъпил! О, аз ще го пипна него — иначе дума да не става за преговори и комисия, — ще го пипна и ще си поиграя с него, както аз си знам. Но и ти си му дал да се разбере.
След тия думи хетманът се обърна към Кишел и отново почна да разказва:
— За главата го хванал и за дънцето, вдигнал го като перо, блъснал го във вратата и го изхвърлил на улицата.
Тук така започна да се смее, че смехът му огласи цялата стая и стигна до помещението, където ставаше пирът.
— Ваша милост воеводо, кажи да дадат медовина, трябва да пия за здравето на тоя рицар, моя другар.
Кишел открехна вратата и викна на слугата, който веднага поднесе три чаши гушчанска медовина.
Хмелницки се чукна с воеводата и със Скшетуски и гаврътна питието, та чак задимя от косата му, лицето му се засмя, сърцето му се изпълни с драгост, той се обърна към поручика и викна:
— Искай от мене каквото щеш!
Руменина покри бледото лице на Скшетуски; настана миг мълчание.
— Не бой се — рече Хмелницки. — Думата не е дим, моли за каквото искаш, стига да не молиш за такива неща, които са работа на Кишел.
Хмелницки дори пиян си беше Хмелницки.
— Щом ми е позволено, ваша милост хетмане, да се възползвам от доброто чувство, което имаш към мене, тогава искам от тебе справедливост. Един от твоите полковници ми направи зло…
— Да му се отреже главата! — избухна Хмелницки.
— Не е там работата, заповядай му само да излезе на двубой с мене.
— Да му се отреже главата! — повтори хетманът. — Кой е той?
— Богун.
Хмелницки замига с очи, после се плесна по челото.
— Богун ли? — каза той. — Богун е убит. На мене ми писа кралят, че бил съсечен при двубой.
Скшетуски се смая. Заглоба е казвал истината!
— А какво ти направи Богун? — попита Хмелницки.
Още по-силни петна избиха по лицето на поручика, той се страхуваше да говори за княгинята пред полупияния хетман, да не би да чуе някаква непростима хула.
Кишел го отмени.
— Работата е сериозна — рече той, — за нея ни разказа кастелан Бжозовски. Богун, ваша милост, е отвлякъл годеницата на тоя кавалер и я е скрил неизвестно къде.
— Търси я тогава — рече Хмелницки.
— Търсих я край Днестър, защото я бил скрил там, но не я намерих. Чувах обаче, че щял да я заведе в Киев, където и сам искал да отиде, за да се венчае. Дай ми, ваша милост хетмане, право да отида в Киев и да я търся там. За нищо повече не моля.
— Ти си мой другар, ти си набил Чаплински… Аз ще ти дам не само право да пътуваш и да я търсиш навсякъде, където пожелаеш, но и заповед ще дам: у когото тя се намира, да я даде в твоите ръце, и пернач ще ти дам за свободно пътуване, и писмо до митрополита да я търсят при калугерките в манастирите. Моята дума не е дим!
Хмелницки каза това, отвори вратата и извика Виховски да дойде и да пише заповед и писмо. При все че беше вече четири часът през нощта, Чарнота трябваше да отиде за печата. Дедяла донесе пернач, а Донец получи заповед с двеста конници да отведе Скшетуски в Киев и по-нататък — чак до първите полски постове.
На другия ден Скшетуски напусна Переяслав.
Петдесет и втора глава
Ако пан Заглоба се теготеше в Збараж, не по-малко се отегчаваше и Володийовски, който копнееше за война и приключения. Наистина от време на време се случваше да излязат от Збараж хоронгви, за да преследват размирни банди, които палеха и колеха край Збруч, но това беше война на дребно, главно партизанска, неприятна при такава люта зима и мраз, която изискваше много усилия, а носеше малко слава. Поради всички тия причини пан Михал всеки ден настояваше пред Заглоба да тръгнат на помощ на Скшетуски, от когото вече дълго време нямаше никаква вест.
— Навярно е попаднал в някакво опасно положение и може вече да не е жив — казваше Володийовски. — Трябва непременно да тръгнем, та ако ще дори да загинем заедно с него.
Пан Заглоба не се противеше много, сам казваше, че плюел в Збараж, и се чудеше, че още не е покарала плесен по него, но отлагаше с надежда всеки момент да получат вест от Скшетуски.
— Той е храбър, но е и умен — отговаряше Заглоба на настояванията на Володийовски. — Да почакаме още няколко дни, може да дойде писмо и да се окаже, че цялата експедиция е излишна.