Явно беше в отлично настроение.
— Никой разсилен в съда не е крещял като мене! — каза той. — Чак пресипнах. Но постигнах това, което исках. Пуснах ги голи, както майка ги е родила. Ако султанът не ме направи паша или влашки господар, тогава той е неблагодарник, защото увеличих турските светии с още двама167. О, вагабонти! Молеха се да им оставя поне ризите! Но аз им отговорих, че трябва да бъдат благодарни, задето ги оставям живи. Я виж, ваша милост. Всичко е ново — и горните дрехи, и обущата, и ризите. Как може да има ред в тая Жечпосполита, когато селяндурите се обличат толкова хубаво. Но те били на сбор в Броварки, където събрали доста пари и си купили всичко ново от панаира. Много шляхтичи в тая страна няма да изкарат от оран толкова, колкото ще изпроси просякът. Аз зарязвам вече рицарския занаят и ще обирам просяците по пътищата, защото виждам, че eo modo168 по-скоро ще натрупам богатство.
— Но защо направи това, ваша милост, каква полза? — попита Елена.
— Каква полза ли? Ти не разбираш ли, ваша милост? Тогава почакай малко, ползата скоро ще се покаже.
Като каза това, той взе половината от съблечените дрехи и се отдалечи в шубраците, които покриваха брега. След някое време оттам се чуха звуци на лира, а после се появи… вече не пан Заглоба, а истински украински просяк с перде на едното око и с бяла брада. Просякът се приближи до Елена, като пееше с пресипнал глас:
Княгиня Елена плесна с ръце и за пръв път след бягството от Розлоги усмивка озари прекрасното й лице.
— Ако не знаех, че това е ваша милост, никога не бих познала!
— Е, какво? — каза пан Заглоба. — Сигурно и на Заговезни не си виждала, ваша милост, по-добър кукер. Аз се огледах в Кагамлик и нека ме обесят на собствената ми торба, ако съм виждал по-сполучлив просяк. А и песни мога да пея. Коя искаш, ваша милост? За Маруся Богуслава ли, за Бондаривна или за смъртта на Серпяхов? И това мога. Глупак ще бъда, ако не изкарам къшей хляб между най-големите нехранимайковци.
— Сега вече разбирам постъпката на ваша милост. Ти си смъкнал дрехите на тия нещастници, та преоблечени да се движим по-безопасно.
— Разбира се — каза пан Заглоба. — Какво си мислиш ти, ваша милост? Тук, в Задднеприето, народът е по-лош отвсякъде другаде и само ръката на княза удържа хайтите от своеволия, но сега, като узнаят за войната със Запорожието и за победите на Хмелницки, никаква сила няма да ги спре да не се разбунтуват. Видя ли, ваша милост, ония коняри, които бяха готови да ни изпият кръвчицата? Ако хетманите не свършат бързо с Хмелницки, след един-два дни цялата страна ще бъде в пламъци. Как тогава ще преведа ваша милост през масите разбунтувани селяни? А ако ще попаднем в техните ръце, по-добре ти да беше останала в Богуновите.
— О, това не може да бъде! Предпочитам смъртта! — прекъсна го княгинята.
— А аз предпочитам живота, защото смъртта се случва един път и от нея с никаква хитрост не можеш да се отървеш. Но аз си мисля, че сам Бог ни прати тия просяци. Така ги уплаших, като им казах, че князът е близо с цялата си войска, както и пастирите. От страх цели три дни ще седят голи в тръстиките. А в това време ние преоблечени ще се промъкнем някак до Золотоноша и ако намерим братовчедите на ваша милост и помощ — добре, ако пък не, ще продължим пътя си чак до хетманите или ще чакаме княза, но ще бъдем винаги в безопасност, тъй като селяните и казаците не са опасни за просяците. Бихме могли да минем здрави и читави и през становете на Хмелницки. Само татарите трябва vitare169, защото те биха взели ваша милост в плен като млад слуга.
— Та и аз ли ще трябва да се преоблека?
— Разбира се. Свали, ваша милост, казашката си дреха и се преоблечи като селско момче. Прекалено си хубава за дете на простаци, а също и за просяк, но няма нищо. Вятърът ще обрули личицето на ваша милост, а на мене коремът ще ми спадне от ходенето. Цялата си тлъстина ще стопя. Когато власите ми изгориха окото, мислех, че това именно ще ми помогне, защото просяк, който не е слепец, би предизвикал подозрения. Ти, ваша милост, ще ме водиш за ръка и ме наричай Онуфри, защото такова е просяшкото ми име. А сега се преоблечи по-бързо, че е време да тръгваме, понеже ще вървим пеш и пътят ни е дълъг.
Пан Заглоба се отдалечи, а Елена веднага започна да се преоблича като слуга на просяк. Наплиска се в реката, свали казашкото си жупанче и облече селската дреха, на главата си сложи сламената шапка и преметна през рамо дисагите. За щастие съблеченото от Заглоба момче беше тънко и високо, та всичко й прилягаше много добре.