Като се върна, Заглоба я изгледа внимателно и рече:
— Боже мой, не един рицар с готовност би се отказал от съсловието си, за да го води такъв слуга, а аз познавам един хусар, който положително би направил това. В Стамбул съм виждал хубави слуги, но такъв не съм виждал.
— Не дай Боже хубостта да ми докара някое зло! — каза Елена. Но все пак тя се усмихваше, понеже възхищението на пан Заглоба приятно галеше женските й уши.
— Хубостта никога не докарва зло и аз съм най-добрият пример за това, защото, когато турците в Галац изгориха едното ми око и искаха да изгорят и другото, ме спаси жената на тамошния паша, и то заради необикновената ми хубост, остатъци от която още можеш да видиш, ваша милост.
— Но ти, ваша милост, казваше, че власите ти изгорили окото?
— Власи, ама потурчени, които служеха при пашата в Галац.
— Но те, ваша милост, дори едното не са ти изгорили?
— Да, но от горещината на желязото ми стана перде. Както и да е. Та какво искаш да направиш, ваша милост, с плитките си?
— Какво ли? Трябва да се отрежат.
— Трябва ами. Но как?
— Със сабята на ваша милост.
— Сабята е да се реже глава, но коса — това вече не зная quo modo170.
— Знаеш ли какво, ваша милост? Аз ще седна до това съборено дърво, ще преметна косата си през ствола, а ваша милост ще замахнеш и ще я отсечеш. Само гледай да не ми отсечеш главата.
— Не се страхувай от това, ваша милост. Колко пъти пиян съм усуквал фитила на свещта, без да отсичам самата свещ. И на ваша милост няма да сторя зло, при все че за пръв път ми се случва да правя такова нещо.
Елена седна до дървото, преметна през него грамадната си черна коса и вдигна очи към пан Заглоба.
— Готова съм — рече тя, — сечи, ваша милост!
И малко тъжно му се усмихна, тъй като й беше жал за косата, която горе едва можеше да се обхване с две ръце. А и пан Заглоба се чувстваше някак неловко. За да му е по-удобно да сече, обкрачи дървото и замърмори:
— Тю, тю! По-добре да бях бръснар и да подстригвах брадите на казаците. Струва ми се, че съм вече палач и започвам работата си, защото ваша милост знаеш, че те режат косите на магьосниците, за да не се скрие в тях дяволът и със силата си да разваля ефекта от изтезанията. Но ваша милост не си магьосница, затова тая постъпка ми се струва отвратителна и ако пан Скшетуски не ми отреже ушите за нея, аз ще му обявя imparitatem171. Кълна се, че мравки лазят по ръката ми. Затвори поне очите си, ваша милост.
— Готово! — каза Елена.
Пан Заглоба се повдигна нагоре, като на стремена, за да сече. Тънкото желязо изфуча във въздуха и дългите черни плитки тутакси се хлъзнаха по гладката кора на дървото и паднаха на земята.
— Готово — каза на свой ред Заглоба.
Елена стана пъргаво и късо отрязаната й коса веднага се ръсна като черно колело около лицето й, върху което пламтяха румени петна от срам, защото в онова време да се реже плитката на момиче се смяташе за голям позор, тъй че това беше тежка жертва от нейна страна, която можеше да понесе само поради необходимост.
Дори сълзи се появиха в очите й, а пан Заглоба, недоволен от себе си, никак не я утеши.
— Струва ми се, че се реших да извърша нещо безчестно — каза той — и повтарям, ваша милост, че ако пан Скшетуски е достоен кавалер, трябва да ми отреже ушите за това. Но не можеше да бъде другояче. Sexus172 на ваша милост веднага щеше да бъде отгатнат. Сега поне ще вървим смело. Разпитах също просяка за пътя, като опрях ножа до гърлото му. Според неговите думи в степта ще видим три дъба, около които се намирал един вълчи дол, а покрай него минавал пътят за Демяновка и Золотоноша. Той каза, че и колари пътували по тоя път, та ще можем да се качим на някоя кола. Тежки моменти преживяваме с ваша милост, които вечно ще си спомняме. Ето сега ще трябва да се разделим и със сабите, защото не може един просяк, нито пък неговият слуга да има шляхтишки знаци по себе си. Ще ги мушна под това дърво, дано даде Бог да ги намеря някога. Много походи е видяла тая сабя и големи победи е докарвала. Повярвай ми, ваша милост, че досега щях да бъда вече региментар173, ако не бяха invidia174 и човешката злоба, които ме обвиняваха в любов към горещите питиета. Така е винаги на тоя свят. Никога няма справедливост! Понеже не се хвърлях като някакъв глупак на сигурна смърт и умеех като втори Кунктатор175 да свързвам храбростта с благоразумието, пръв пан Зачвилиховски почна да разправя, че съм бил страхливец. Той е добър човек, но с лош език. До неотдавна ми натякваше, че съм дружал с казаци, но ако не беше тая дружба, сигурно, ваша милост, нямаше да се отървеш от Богун.