— Ваша милост хоронжи, senectus179 говори чрез вас и sapientia180. Главата на тая хидра трябва да се отсече, преди да се е разраснала и погълнала нас самите.
— Амин! — каза свещеник Муховецки.
Другите полковници, вместо да говорят, започнаха да удрят сабите по примера на пан Замойски, да сумтят, да скърцат със зъби, а пан Вурцел взе думата и се изказа по следния начин:
— Ваше княжеско височество! За името на ваше княжеско височество е контемпт181, че тоя разбойник се е осмелил да пише на ваше княжеско височество, защото атаманът кошевой има потвърдена и призната от Жечпосполита прееминенция182, с което дори куренните атамани могат да се засланят. Но самозван хетман е този, който не може да бъде третиран другояче освен като разбойник, и пан Скшетуски похвално е съобразил това, като е отказал да вземе от него писма до ваше княжеско височество.
— И аз така мисля — каза князът. — А понеже не мога да накажа него самия, ще го накажа в лицето на неговите пратеници.
След тия думи той се обърна към полковника на придворната татарска хоронгва:
— Ваша милост Вершул, нареди, ваша милост, на своите татари да посекат тия казаци, а за главния да издялат кол, на който да го забучат незабавно.
Вершул наведе червената си като пламък глава и излезе, а свещеник Муховецки, който обикновено възпираше княза, скръсти ръце като за молитва, загледа го умолително в очите и търсеше да види в тях милост.
— Зная, отче, какво искаш — каза князът воевода, — но това не може да бъде. Наказанието е нужно и за жестокостите, които те вършат там зад Днепър, и за нашето достойнство, и за доброто на Жечпосполита. Трябва на дело да се покаже, че има някой, който все още не се бои от тоя размирник и го третира като разбойник, и макар че пише смирено, той постъпва дръзко и започва да се държи в Украйна като самостоятелен княз, а с това докарва такова сътресение на Жечпосполита, каквото тя отдавна не е изпитвала.
— Ваше княжеско височество, той, както пише, е върнал пан Скшетуски — рече свещеникът несмело.
— Благодаря ти от името на Скшетуски, че го сравняваш с разбойниците. — Тук князът смръщи вежди. — Впрочем стига за това. Виждам — продължи той, като се обърна към полковниците, — че ваша милост панове единодушно давате суфрагия183 за война. Такава е и моята воля. Сега ще тръгнем за Чернигов, като по пътя вземаме шляхтата със себе си, а при Брагин ще се прехвърлим през реката, след което ще тръгнем на юг. Сега към Лубни!
— Бог да ни помага! — казаха полковниците.
В тоя момент вратата се отвори и се появи Розтворовски, поручик на влашката хоронгва, преди два дни изпратен с триста конници на разузнаване.
— Ваше княжеско височество — извика той, — бунтът се разширява! Розлоги е изгорено, във Василовка гарнизонът е избит до крак.
— Как? Какво? Къде? — питаха от всички страни. Но князът махна с ръка да мълчат и попита сам:
— Кой е направил това — нехранимайковци или някаква войска?
— Казват, че е Богун.
— Богун?
— Тъй вярно.
— Кога е станало това?
— Преди три дни.
— Тръгна ли, ваша милост, по следите им? Настигна ли ги? Хвана ли някого за разпит?
— Тръгнах по следите им, но не можах да ги догоня, защото след три дни беше много късно. Събирах сведения по пътя: поели обратно към Чигирин, после се разделили. Половината тръгнали към Черкаси, другата половина към Золотоноша и Прохоровка.
Тогава се обади пан Кушел:
— Аз срещнах отряда, който отиваше към Прохоровка, и донесох за това на ваше княжеско височество. Те разправяха, че били изпратени от Богун, за да не допускат бягство на селяни през Днепър, затова ги пуснах.
— Глупост си сторил, ваша милост, но не те обвинявам. Мъчно е човек да не се излъже, когато измяната е на всяка крачка и земята под краката ни гори — каза князът.
Внезапно той се хвана за главата.
— Боже всемогъщи! — викна той. — Спомних си какво ми разправяше Скшетуски — че Богун е хвърлил око на младата княгиня Курцевич. Сега разбирам защо е изгорено Розлоги. Момичето трябва да е отвлечено. Хей, Володийовски, ела тук! Ще вземеш, ваша милост, петстотин коня и наново ще тръгнеш към Черкаси, Биховец с петстотин власи да върви през Золотоноша за Прохоровка. Не жалете конете, който отърве момичето, ще получи Йеремиовка за доживотно ползване. Тръгвайте! Тръгвайте!
След това се обърна към полковниците: