Но и с радост се връщаше. И сега, когато си идваше от Крим, след като се бе справил успешно със задачите си, той тананикаше весело и играеше с коня, яздейки успоредно с пан Лонгинус, който седеше на грамадна инфландска кобила, угнетен и тъжен, както винаги. Колите на посланичеството, влашките войници и ескортът бяха останали значително зад тях.
— Негова милост посланикът лежи в колата като пън и непрекъснато спи — каза поручикът. — Чудеса ми разправяше за своето Влашко, докато се умори. Аз също го слушах с интерес. Има си хас! Богат край, великолепен климат, вино, южни плодове и добитък в изобилие. Тогава си помислих, че нашият княз е роден от могилянка и има също така право на влашкия трон, както някои други, чиито права княз Михал оспорваше. Влашко не е нещо ново за нашите планове. Те са трепали там и турците, и татарите, и власите, и трансилванците.
— Но населението там е по-меко от нашето, както ми разправяше пан Заглоба в Чигирин — каза пан Лонгинус, — а дори да не му вярвах, в молитвениците също се намира потвърждение на тая истина.
— Как така в молитвениците?
— Аз имам такъв молитвеник и мога да го покажа на ваша милост, защото винаги го нося у себе си.
При тия думи пан Лонгинус откопча ремъка на седлото, извади една малка книга, грижливо подвързана с телешка кожа, целуна я набожно, после прелисти двайсетина страници и рече:
— Чети, ваша милост. Пан Скшетуски започна:
— „Под твоята защита прибягваме, Света Богородице…“ Но къде тук пише за Влашко? Какво говориш, ваша милост! Това е антифон52.
— Чети по-нататък, ваша милост.
— „… За да станем достойни за обещанията на Господа Исуса. Амин.“
— А сега следва въпрос…
Скшетуски продължи да чете:
— „Въпрос: Защо влашката кавалерия се нарича лека? Отговор: Защото леко бяга. Амин.“ Хм! Вярно! Все пак в тоя молитвеник са размесени доста странни неща.
— Защото това е войнишки молитвеник, където покрай молитвите са прибавени различни instructiones militares53, от които можеш, ваша милост, да научиш за всички народи кой от тях е благороден, кой е долен; а колкото се отнася до власите, вижда се, че това са страхливи слуги и при това големи изменници.
— Че са изменници, е вярно, то се вижда и от приключенията на княз Михал. Вярно е, че влахът по рождение не е добър войник — и аз съм чувал това. Та нали князът има влашка хоронгва, наистина много добра, и на която пан Биховец е поручик, но stricte54 в тая влашка хоронгва не зная дали ще се намерят и двайсет власи.
— А как мислиш, ваша милост поручик, много ли хора има князът под оръжие?
— Ще да има около осем хиляди, като не се смятат казаците, които стоят по паланките. Но Зачвилиховски ми казваше, че сега свикват нови набори.
— Тогава може би Бог ще даде някаква акция под командването на княза?
— Казват, че се готви голяма война срещу турчина и че сам кралят с цялата сила на Жечпосполита ще тръгне против него. Зная също, че даровете за татарите са спрени, а те от страх не смеят да мръднат войските си срещу нас. Това чух и в Крим, където може би затова ме приемаха така honeste55, защото се е разнесла вест, че когато кралят тръгне с хетманите, князът ще удари Крим и ще унищожи напълно татарите. Едно е сигурно — че такава задача няма да поверят на другиго.
Пан Лонгинус вдигна ръце и очи нагоре.
— Дай Боже милостиви, дай такава свещена война за слава на християнството и на нашия народ, а на мене грешния позволи в тая война да изпълня своя обет, та да бъда зарадван in luctu56 или да намеря славна смърт!
— Ти, ваша милост, обет ли си дал за тая война?
— На такъв благороден кавалер мога да разкрия всички тайни на душата си, макар че трябва много да говоря, но щом ваша милост с готовност навеждаш ухо, тогава incipiam57. Ти знаеш, ваша милост, че моят герб се нарича Сваликачулка, което идва от това, че когато още при Грюнвалд моят прадядо Стовейко Подбипента видял трима рицари с монашески качулки да яздят в редиците, нападнал ги и с един удар отсякъл главите на тримата, за което славно дело старите летописи пишат с голяма похвала за моя прадядо…