Когато стигнаха пред княза, Ошински викна:
— Halt!215 — и полкът спря като закован. Офицерите вдигнаха саби нагоре, знаменосецът издигна знамето, разлюля го три пъти и го сведе пред княза. — Vorwarts!216 — извика Ошински.
— Vorwarts! — повториха офицерите и полкът отново тръгна напред.
По същия начин, ако не и още по-сръчно, Корицки представи своите хора, при чийто вид се зарадваха всички войнишки сърца, а Йереми, познавач над познавачите, дори се хвана за кръста от задоволство, гледаше и се усмихваше, защото тъкмо пехота му липсваше, а беше уверен, че по-добра мъчно би намерил по целия свят. Той се чувстваше сега по-силен и се надяваше да извърши велики военни подвизи. А околните разговаряха за различните военни неща и разните войници, които могат да се видят по света.
— Добра е запорожката пехота, особено за защита иззад окопа — казваше пан Шлешински, — но тия ще я удържат, защото са по-обучени.
— О! Много по-добри са! — отвърна пан Мигурски.
— Все пак са тромави — каза пан Вершул. — Ако попаднат на мене, за два дни така ще ги изморя с моите татари, че на третия вече ще мога да ги изколя като овни.
— Какво приказваш, ваша милост! Немците са добри войници. Сега се обади пан Лонгинус Подбипента със своя напевен литовски говор:
— Как Бог в своето милосърдие е надарил различните народи с различни добродетели! Както съм чувал, на света няма по-добра конница от нашата, но пък нито нашата, нито унгарската пехота могат да се сравняват с немската.
— Защото Бог е справедлив — каза на това пан Заглоба. — Например на тебе, ваша милост, е дал голямо богатство, голям меч и тежка ръка, но затова пък малко ум.
— Пак се залепи за него като конска муха — каза пан Скшетуски и се засмя.
А пан Подбипента присви очи и каза с характерния си сладък глас:
— Противно е да се слуша! А на ваша милост е дал език, само че много дълъг.
— Ако твърдиш, че е постъпил лошо, като ми е дал такъв език, какъвто имам, ще отидеш в пъклото заедно със своята чистота, понеже искаш да се противопоставиш на волята му.
— Ей, кой може да наддума ваша милост! Бъбреш ли, бъбреш!
— А пък ако ти, ваша милост, не разбираш защо Полша има най-добрата конница, а немците — пехота, аз ще ти обясня.
— Защо? Защо? — попитаха няколко души.
— Защото, когато Господ Бог създал коня, докарал го при хората, за да хвалят делото му. А на брега стоял един немец — те къде ли няма да се мушнат! Та показва му Господ Бог коня и го пита: „Какво е това?“ А немецът отговаря: „Pferd.“217 — „Какво? — казва Творецът. — Значи ти на моето дело казваш «пфе»? Няма тогава ти, мърльо такъв, да яздиш това мое творение или ако го яздиш, лошо ще го яздиш.“ Като рекъл това, подарил коня на поляка. Ето защо полската конница е най-добрата, а немците, като почнали да се тътрят пеш подир Господа Бога и да му се извиняват, така станали най-добрата пехота.
— Много майсторски го натъкми, ваша милост — каза пан Подбипента.
По-нататъшният разговор бе прекъснат от нови гости, които дотърчаха с донесение, че още някаква войска се приближава до стана, но тя не можеше да бъде казашка, защото не идва откъм Константинов, а от съвсем друга страна, откъм река Збруч. След около два часа тия хоронгви влязоха с такъв гърмеж на тръби и барабани, че князът дори се разсърди и изпрати до тях заповед да се държат тихо, тъй като неприятелят е наблизо. Оказа се, че това е коронният стражник218 Самуел Лашч, инак известен авантюрист, насилник, размирник и нехранимайко, но храбър воин. Той водеше осемстотин души, хайти като него, една част шляхтичи, другите казаци, които до един заслужаваха кол и въже. Но княз Йереми не се смущаваше от разпасаността на тия войници, защото вярваше, че в неговите ръце те ще се превърнат в покорни овчици, а пък със своята войнственост и храброст ще компенсират другите си недостатъци. Това беше щастлив ден. Вчера още, заплашен от заминаването на киевския воевода, князът беше решил да спре да воюва, докато не събере още сили, и за известно време да се оттегли на по-спокойно място — но днес отново стоеше начело на близо дванайсетхилядна армия и при все че войската на Кривонос беше пет пъти по-многобройна, двете сили можеха да бъдат смятани за равни, поради това че мнозинството от бунтовническите войски се състоеше от необучени селяни. И сега вече князът не мислеше за почивка. Като се затвори с Лашч, киевския воевода, Зачвилиховски, Махницки и Ошински, той обсъждаше с тях по-нататъшното водене на войната. Реши се да дадат на другия ден сражение на Кривонос, а ако не дойде, да тръгнат срещу него.
218
Военен командир, натоварен да пази полските източни граници от татарски нападения. — Б.пр.