Напред вървяха татарите на Вершул, след тях казаците на Понятовски, после драгуните, артилерията на Вурцел, а най-накрая пехотата и хусарите. Пан Заглоба яздеше редом със Скшетуски, но нещо се въртеше на седлото и явно го обземаше тревога пред близката битка.
— Ваша милост пане — обърна се той към Скшетуски, като шепнеше тихо, сякаш се боеше да не го чуе някой.
— Какво има, ваша милост?
— Хусарите ли ще ударят първи?
— Казвате, ваша милост, че си стар воин, а не знаеш, че хусарите се държат за решителния момент, когато неприятелят е хвърлил най-много сили в сражението.
— Зная, зная, но исках да се уверя.
Настана кратко мълчание. После пан Заглоба още повече сниши глас и продължи да пита:
— Ами Кривонос с цялата си сила ли е?
— Точно така.
— А колко души води?
— Заедно със селяните шейсет хиляди.
— О, дявол да го вземе — каза пан Заглоба. Скшетуски се усмихна под мустак.
— Не мисли, ваша милост, че се страхувам — продължаваше да шепне Заглоба, — но имам задух, та не обичам навалицата, че става горещо, а когато е горещо, за нищо не ме бива. По-добре в единоборство да се бия! Тогава човек поне може да си служи с разни хитрости, а тук и хитрости не помагат. Не главата, а ръцете побеждават. Тук аз съм глупак в сравнение с пан Подбипента. На корема си имам тия двеста жълтици, които ми подари князът, но вярвай ми, ваша милост, че предпочитам коремът ми да бъде сега някъде другаде. Тюх, тюх! Не обичам аз тия големи битки! Дано ги чума умори!
— Нищо няма да ти се случи, ваша милост. Запази висок дух!
— Висок дух ли? Та аз тъкмо от това се боя най-много — че храбростта ще победи у мене благоразумието. Аз се паля много лесно. А пак имах лоша поличба: когато седяхме край огъня, две звезди паднаха. Кой знае, едната може да е била моята!
— За добрите ти дела, ваша милост, Бог ще те възнагради и ще те запази здрав и читав.
— Дано само не намисли да ме възнаграждава твърде рано!
— Защо тогава не остана при обозите?
— Мислех, че при войската ще е по-безопасно.
— И така си е. Ще видиш, ваша милост, че няма нищо страшно. Ние вече сме свикнали, a consuetudo altera natura222. Ето вече Случ и Вишовати став.
И наистина, в далечината блеснаха водите на Вишовати став, отделени от Случ с дълъг насип. Войската спря изведнъж по цялата линия.
— Тук ли е? — попита пан Заглоба.
— Князът ще подрежда войската — отвърна пан Скшетуски.
— Не обичам навалицата!… Пак ти казвам, ваша милост — не обичам навалицата.
— Хусарите на дясното крило! — чу се гласът на слугата, пратен от княза при пан Ян.
Развидели се съвсем. При блясъка на изгрялото слънце пожарното сияние избледня, златистите лъчи се отразиха в остриетата на хусарските копия и изглеждаше така, сякаш хиляди свещи горят над рицарите. След като бе подредена, войската, без да се крие вече, запя в един глас: „Отворете се, райски врати!…“ Мощната песен се понесе по росата, блъсна се в боровата гора и отразена като ехо, полетя към небето.
Най-сетне брегът от другата страна почерня докъдето поглед стигаше от огромни казашки маси; полк вървеше след полк, запорожки конници, въоръжени с дълги пики, пехотинци с кремъклийки и тълпи от селяни с коси, тояги и вили. Зад тях като в мъгла се виждаше грамаден обоз, който наподобяваше подвижен град. Скърцането на хилядите коли и цвиленето на конете достигаше чак до ушите на княжеските войници. Казаците обаче вървяха без обикновените крясъци, без вой и се спряха от другата страна на насипа. Двете враждебни сили се гледаха известно време в мълчание.
Пан Заглоба, който не се откъсваше от Скшетуски, поглеждаше към човешкото море на противника и мърмореше:
— Господи Исусе Христе, защо си създал толкова многобройна тая сган! Това е навярно самият Хмелницки с тълпите си и с всичките си въшки! Не е ли това разюздана паплач, кажи, ваша милост. С шапките си ще ни покрият. А толкова хубаво беше по-рано в Украйна! Прииждат и прииждат! Дано дяволите в катрана да ви натикат! И всичко това върху нашата кожа. Дано ги сап изяде!…
— Не кълни, ваша милост. Днес е неделя.
— Вярно, че днес е неделя, по-добре за Бога да помисли човек! Отче наш, който си на небесата… Никакво уважение не можеш да очакваш от тия нехранимайковци… Да се свети името ти… Какво ли има да става на тоя насип!… Да дойде царството ти… Не мога вече да си поема въздух… Да бъде волята ти… Дано пукнете, чудовища!… Я гледай, ваша милост! Какво е това?