Едва видима усмивка блуждаеше по мургавото лице на пан Скшетуски, но рицарят мълчеше и по-късно не спомена нито пред княза, нито пред друг за страховете на пан Заглоба преди битката; а пан Заглоба се отдалечи с такъв свиреп израз на лицето, че като го гледаха войниците от другите хоронгви, го сочеха с пръст и казваха:
— Тоя днес се прояви най-много.
Настана нощ. От двете страни на реката и езерото пламнаха хиляди огньове и пушеци като стълбове се издигаха към небето. Отруденият войник се подкрепяше с храна и водка или си даваше кураж за утрешната битка, като разказваше за подвизите през днешната. Но най-високо говореше пан Заглоба и се хвалеше с онова, което бе направил, и с онова, което би могъл да направи, ако конят му не се бе разкрачил.
— Та, казвам ви, ваша милост панове — обърна се той към княжеските офицери и шляхтата от хоронгвата на Тишкевич, — че големите битки не са нещо ново за мене, участвал съм в много такива и в Молдовата, и в Турско, но понеже съм бил и пребил на бойното поле, страхувах се не от неприятелите — кой ли се страхува от такива простаци! — а от това, че лесно се паля и мога много да се увлека.
— И като че ли си се увлякъл, ваша милост.
— Как така: като че ли! Я попитайте пан Скшетуски! Щом видях пан Вершул да пада от коня, веднага щях да се втурна на помощ, без да питам никого. Другарите едва ме задържаха.
— Точно така! — каза пан Скшетуски. — Трябваше да задържаме ваша милост.
— Но къде е Вершул? — прекъсна ги Карвич.
— Замина вече с разезд, той не знае почивка…
— Та, ваша милост панове — продължи пан Заглоба, недоволен, че му прекъснаха разказа, — като взех това знаме…
— Значи Вершул не е ранен? — попита отново Карвич.
— … То не е първото, което съм взел през живота си, но никое не ми е струвало толкова усилия…
— Не е ранен, само се е понатъртил — отговори пан Азулевич, татарин — и е нагълтал вода, тъй като падна в езерото с главата надолу.
— Чудно, че рибите не са измрели — каза гневно пан Заглоба. — От такава огнена глава водата трябва да е завряла.
— Все пак той е голям воин!
— Не е чак толкова голям, щом тоя половин Ян228 му е видял сметката. Тю, с ваша милост панове човек не може да си каже нито дума! Вие можехте да научите от мене как се вземат знамена от неприятеля…
По-нататъшният разговор беше прекъснат от младичкия пан Аксак, който в тоя момент се приближи до огъня.
— Новини ви нося, ваша милост панове! — каза той със звучен полудетски глас.
— Бавачката пелените не изпрала, котката млякото изпила и чашата се счупила — измърмори пан Заглоба.
Но пан Аксак не обърна внимание на тая закачка за детската му възраст и каза:
— Пекат Пулян на огън…
— За кучетата ще има печено месо! — прекъсна го пан Заглоба.
— … и прави признания. Преговорите са прекъснати. Панът от Брусилов едва не полудял. Хмел идва с всичките си сили в помощ на Кривонос.
— Хмел? Та какво е Хмел? Кой обръща внимание на Хмел? Има ли хмел, ще направим бира, намерете буре! Пет пари не давам за Хмел!… — плещеше пан Заглоба, като при това плъзгаше страшен и горд поглед наоколо.
— Значи Хмел идва, но Кривонос не го почака и затова проигра…
— Игра, игра, докато си проигра червата…
— Шест хиляди молойци са вече в Махновка. Води ги Богун.
— Кой? Кой? — попита внезапно пан Заглоба със съвсем друг глас.
— Богун.
— Не може да бъде!
— Така твърди Пулян.
— Те ти, булка, Спасовден! — извика жално пан Заглоба. — Дали скоро ще бъдат тук?
— След три дни. Понеже идват на бой, няма да бързат много, за да не уморят конете си.
— Но аз ще бързам! — измърмори шляхтичът. — Ангели Божи, спасявайте ме от тоя нехранимайко! С готовност бих дал моето спечелено знаме, стига тоя хайта да си счупи врата, преди да дойде тук. Spero229, че няма да чакаме тук дълго. Показахме на Кривонос какво знаем, а сега е време да си починем. Аз така мразя тоя Богун, че ми се повръща, като си спомня дяволското му име. Ех, че работа! Не можех ли да си седя в Бар? Кой дявол ме докара тук…
— Не се безпокой, ваша милост — прошепна Скшетуски, — че е срамота. Между нас нищо не те заплашва!
— Нищо не ме заплашва, а? Ти не го познаваш, ваша милост! Той може би вече пълзи някъде под огъня към нас. — Тук пан Заглоба се огледа неспокойно наоколо. — А той има зъб и на ваша милост, както на мене.