— Дай Боже да се срещна с него! — каза пан Скшетуски.
— Ако това ще е благоволение, предпочитам да не го получа. Като християнин с готовност ще му простя всичкото зло, но при условие, че два дни преди това го обесят. Аз не се плаша, но ти, ваша милост, дори няма да повярваш какво необикновено отвращение ме овладява! Аз обичам да зная с кого имам работа: с шляхтич ли, със селянин ли, но това е същински дявол, с когото човек не знае как да се държи. Аз съм си позволявал с него големи работи, но как се облещи, когато му връзвах главата, това няма да разкажа на ваша милост, но ще го помня и в смъртния си час. Да спи зло под камък. Един път стомна за вода… И на ваша милост ще кажа, че си неблагодарник и не се грижиш за клетото момиче…
— Ама quo modo?230
— Ей така — каза пан Заглоба, като издърпа рицаря по-далече от огъня, — ваша милост искаш да удовлетворяваш своите военни прищевки и фантазии, затова воюваш ли, воюваш, а тя там всеки ден се залива lacrimis231 и напразно очаква отговор от тебе. Друг щеше да прави, да струва и отдавна вече да ме е пратил при нея, щом има истинско чувство в сърцето си и милост към нейната мъка.
— Значи ти искаш да се върнеш в Бар, ваша милост?
— Дори още днес, че ми домъчня за нея.
Пан Ян повдигна с копнеж очи към звездите и заговори така:
— Не ме обвинявай, ваша милост, в неискреност, Бог ми е свидетел, че залък хляб не слагам в уста, нито със сън подкрепям мизерното си тяло, преди да помисля за нея, а в сърцето ми никой не може да има по-постоянна резиденция от нея. А не изпратих ваша милост с отговор, понеже сам исках да замина, за да дам израз на любовта си и незабавно да се свържа навеки с нея. Защо нямам криле да полетя към моята клета…
— Тогава защо не летиш, ваша милост?
— Преди битката не можех да направя това. Аз съм войник и шляхтич и трябва да мисля за своята чест…
— Но днес вече е след битката, ergo… можем да тръгнем дори веднага…
Пан Ян въздъхна:
— Утре ще атакуваме Кривонос…
— Това вече не го разбирам, ваша милост. Бихте младия Кривонос — дойде старият Кривонос, ще биете стария Кривонос — ще дойде другият млад (дано не му казвам името в лош час)… Богун ще го биете и тогава ще дойде Хмелницки. Какво, дявол да го вземе! Както е тръгнало, ваша милост, по-добре още отсега се събери с пан Подбипента. Ще се получи един глупак с целомъдрие plus негова милост Скшетуски summa facit232: двама глупаци и целомъдрие. Я се остави, ваша милост, защото, кълна се в Бога, пръв ще почна да увещавам княгинята да ти сложи рога, а там пан Йенджей Потоцки, когато я види, чак искри изскачат от очите му: малко остава да се разцвили като кон. Тюх, дявол да го вземе! Да беше ми казвал това някакъв хлапак, който не е влизал в бой и сега трябва да си създава име, щях да го разбера, но не ваша милост, който се е налокал с кръв като вълк, а при Махновка, както ми разказваха, си убил някакъв пъклен змей или човекоядец. Juro233 в небесната луна, че ваша милост нещо шикалкавиш или така си се вече настървил, та предпочиташ кръвта пред брачното ложе.
Пан Скшетуски погледна неволно към луната, която плуваше като сребърен кораб по високото ясно небе над стана.
— Лъжеш се, ваша милост — рече той след малко. — Не съм се настървил на кръв, нито искам да си създавам име, но не е достойно да изоставям другарите си в тоя час, когато предстои хоронгвите да застанат nemine excepto234. В това е рицарската чест, а тя е свято нещо. Що се отнася до войната, тя непременно ще продължи, тъй като твърде много се е увеличила тая паплач. Все пак, щом Хмелницки иде на помощ на Кривонос, ще има прекъсване. Утре Кривонос или ще приеме сражението, или не. Ако го приеме, с Божия помощ заслужено ще му дадем урок, а после ще трябва да се отдалечим в по-спокоен край, за да си поемем малко дъх. Повече от два месеца вече не спим, не ядем, само се бием и бием, ден и нощ без покрив над главата, изложени на всички бесни стихии. Князът е голям военачалник, но е и разумен човек. Той няма да се хвърли срещу Хмелницки с няколко хиляди души, когато оня има стотици хиляди. Знам също, че ще потегли към Збараж, там войската ще се поохрани, той ще събере нови войници, шляхта от цяла Жечпосполита ще се стече при него — и едва тогава ще тръгнем на решителен бой. Затова утре е последен ден на труд, а вдругиден вече ще мога заедно с ваша милост с чисто сърце да тръгна за Бар. А за успокоение на ваша милост ще добавя, че Богун по никакъв начин не ще успее да дойде утре и няма да участва в боя. Но дори и да участва, надявам се, че неговата селяшка звезда ще залезе не само пред княжеската, а и пред моята, рицарската.