— Той е същински Велзевул. Казвах на ваша милост, че не обичам навалицата, но той е по-лош от навалицата, при все че — repeto: не мога да преодолея не толкова страха, колкото отвращението си от него. Е, добре. Да оставим това! Значи утре ще щавим селските гърбини, а после право към Бар! О, как ще се засмеят тия прекрасни очи при conspectus235 на ваша милост. Как ще пламне това личице. А ще ти кажа, ваша милост, че и на мене ми е тъжно за нея, защото я обичам като баща. И не се чуди. Синове legitime natos236 нямам, имотът ми е далече, чак в Турско, където поганските комисари ми го крадат, и живея тук, на тоя свят, като сирак, а на старини навярно ще трябва да търкам чужди прагове при пан Подбипента в Миши черва.
— Другояче ще стане всичко, не се тревожи, ваша милост. За това, което направи за нас, никога не ще можем да ти се отблагодарим.
На по-нататъшния разговор попречи някакъв офицер, който минаваше наблизо и попита:
— Кой е там?
— Вершул! — извика пан Скшетуски, като го позна по гласа. — От разезд ли?
— Да. А сега се връщам от княза.
— Какво ново?
— Утре битка. Неприятелят разширява насипа, прави мостове на Стир и Случ, защото иска непременно да се прехвърли отсам.
А князът какво казва?
— Князът каза: добре!
— И нищо повече?
— Нищо. Не заповяда да им пречим, а там брадвите просто беснеят! До сутринта ще работят.
— Взе ли пленници за разпит?
— Отвлякох седем. Всички били слушали, че Хмелницки идва, но бил още далеко. Каква нощ!
— Вижда се като посред бял лен. А как си след падането?
— Болят ме костите. Отивам да благодаря на нашия Херкулес, а после да спя, защото съм уморен. Да мога поне два часа да подремна!
— Лека нощ!
— Лека нощ!
— Върви и ти, ваша милост — каза пан Скшетуски на Заглоба, — защото е късно, а утре ни чака работа.
— А вдругиден път — напомни Заглоба.
Отидоха, прочетоха си молитвата и си легнаха край огъня. Скоро огньовете почнаха да гаснат един след друг. Мрак обвиваше стана и само луната хвърляше сребърни блясъци, с които осветяваше нови и нови групи от заспали. Тишината се нарушаваше само от общото мощно хъркане и от подвикването на стражата, която бдеше над стана.
Но сънят не слепи за дълго натежалите клепачи на войниците. Щом първият зрак освети леко сенките на нощта, във всички краища на стана прозвучаха тръбите за ставане.
След един час за общо удивление на рицарите князът отстъпваше по целия фронт.
Тридесет и втора глава
Но това беше отстъпление на лъв, който се нуждае от място за скок.
Князът умишлено пусна Кривонос да се прехвърли отсам, за да му нанесе още по-голямо поражение. В самото начало на битката той пришпори коня си и започна уж да бяга, а низовци и тълпата, като видяха това, разбиха редиците си, за да го настигнат и обкръжат. Тогава князът се обърна внезапно и изведнъж толкова страшно удари върху тях с цялата си конница, че те не можаха да дадат никакъв отпор. Тогава ги гониха цяла миля до езерото, после през мостовете, насипа и половин миля чак до обоза, като сечеха и убиваха безмилостно, а герой на тоя ден беше шестнайсетгодишният пан Аксак, който пръв атакува и пръв внесе паника. Само с такава стара и обучена войска князът можеше да си позволява подобни хитрости и да симулира бягство, което при всяка друга войска би могло да се превърне в истинско. Но затова тоя втори ден завърши с още по-тежко поражение за Кривонос. Отнети му бяха всички полски оръдия и множество знамена, между които петнайсетина кралски, които запорожците бяха взели при Корсун. Ако пехотата на Корицки и Ошински и оръдията на Вурцел можеха да се движат заедно с конницата, с един замах щяха да вземат и обоза. Но докато те дойдат, настана нощ и неприятелят се бе вече отдалечил значително, та беше невъзможно да го стигнат. Все пак Зачвилиховски успя да вземе половината обоз, а в него огромни запаси от оръжие и храна. Тълпата вече на два пъти хващаше Кривонос, за да го предаде на княза, и едва с обещанието, че веднага ще се върнат при Хмелницки, успя да се спаси от ръцете й. Сега той бягаше с половината обоз, разбит, смазан, отчаян, и не спря чак до Махновка, където беше дошъл Хмелницки, който в първия си гняв заповяда да приковат Кривонос с верига на шията за едно оръдие.