— Ами при казаците. Нали като ме пипнаха в Чигирин, ме взеха за техен и ме държаха. Обличай се, ваша милост… Боже мой, как се е изпокъсало всичко, човек не смее да го пипне! Дано… Ваша милост, нека ваша милост не ми се сърди, че не можах да занеса в Розлоги онова писмо, което ваша милост писа в Кудак, но тоя разбойник Богун го изтръгна от ръцете ми и ако не беше оня дебел шляхтич, щеше да ми вземе и живота.
— Зная, зная. Ти не си виновен. Тоя дебел шляхтич е в нашия стан. Той ми разказа всичко точно както е било. А понеже отвлякъл и княгинята от ръцете на Богун, тя е здрава и невредима в Бар.
— О, слава Богу! Знаех също, че Богун не я е отвлякъл. Така че сватбата не е далеко.
— Разбира се. Оттук веднага заминаваме според заповедта за Тарнопол, а оттам за Бар.
— Благодаря ти, всевишни Боже! Тогава тоя Богун сигурно ще се обеси. Но една врачка вече му предсказа, че той никога няма да има тая, за която мисли, и че ще му я вземе лях, а тоя лях навярно е ваша милост.
— Ти откъде знаеш това?
— Нали го чух. Ще разкажа от игла до конец всичко на ваша милост, но в това време нека ваша милост се облече, че вече ни приготвят закуската. Та като тръгнах с чайката от Кудак, пътувахме страшно дълго, защото беше срещу течението, а освен това и чайката ни се повреди, та трябваше да я поправяме. Та пътуваме ние, ваша милост, пътуваме, пътуваме…
— Пътувате, пътувате!… — прекъсна го пан Ян, загубил търпение.
— И пристигнахме в Чигирин. А какво ме сполетя там, ваша милост вече знае.
— Знам.
— Та лежа аз затворен в конюшнята. Веднага след заминаването на Богун връхлетя Хмелницки със страшна запорожка сила. А понеже преди това великият хетман беше наказал чигиринци заради симпатиите им към запорожците и в града имаше много бити и ранени, помислиха, че и аз съм от тях, затова не само не ме доубиха, но се погрижиха за мен, превързаха ме и не позволиха на татарите да ме вземат, при все че им позволяват всичко. Като дойдох тогава в съзнание, започнах да мисля какво да правя. А през това време тия разбойници отишли при Корсун и там победили хетманите. О, мой господарю, какво видяха очите ми, това не мога да разкажа. А те нищо не криеха, защото нямаха никакъв срам, пък и ме смятаха за свой. А аз си мисля: да бягам ли, или да не бягам? Но виждах, че ще е по-безопасно да остана, докато не се яви по-добър случай. А когато започнаха да докарват след битката при Корсун сърмени платове, конски такъми, сребро, сервизи, скъпоценности… Ох, ваша милост, за малко не ми се пръсна сърцето и не ми изскочиха очите. Тогава тия разбойници продаваха по шест сребърни лъжички за един талер, а после за четвъртинка водка, а златно копче или петлица, или висулка за шапка и за сто грама можеше да се вземе. Тогава си рекох: защо да седя със скръстени ръце?… Я и аз да намажа нещо! Ако е рекъл Бог, ще се върна някога в Женджани, в Полесието, където живеят родителите ми, и ще го дам на тях, защото те имат тъжба с Яворските, която се точи от петдесет години, а нямат средства да я водят по-нататък. Та накупих аз, ваша милост, толкова много най-различни неща, че на два коня трябваше да ги натоваря. И това ми беше утехата в моите тъги, че ми бе много мъчно за ваша милост.
— О, Женджан, ти си все същият! От всичко гледаш да имаш облага.
— Какво лошо има, че Бог ме е благословил да ми капне нещо? Аз не съм го крал, а понеже ваша милост ми даде пари за път до Розлоги, ето ги. Трябва да ги върна, защото не стигнах до Розлоги.
При тия думи слугата откопча колана си, извади пари и ги сложи пред рицаря. А пан Скшетуски се усмихна и каза:
— Щом ти е вървяло толкова добре, навярно си по-богат от мене, но задръж и тия пари.
— Покорно благодаря, ваша милост. Посъбрах малко — благодаря на Бога. Родителите ми ще се радват, а и дядо ми, който е на деветдесет години. А пък Яворските сигурно ще бъдат осъдени и ще тръгнат с просяшка торба. Но и ваша милост също имаш полза, понеже няма да споменавам вече за оня колан на точките, дето ми го обеща ваша милост в Кудак, при все че много ми отива.
— Но вече го спомена! Ех, че си и ти! Истински lupus insatiabilis237! Не зная къде е тоя колан, но щом съм обещал, ще ти дам ако не него — друг.
— Покорно благодаря, ваша милост! — рече слугата и прегърна коленете на господаря си.
— Да оставим това! Разказвай по-нататък какво ти се случи?
— Така Бог ми помогна да спечеля покрай разбойниците. Измъчвах се само защото не знаех какво става с ваша милост и защото Богун е отвлякъл княгинята. Но един ден съобщиха, че той лежи в Черкаси едва жив, тъй като бил изпоранен от князете. Тогава аз отивам в Черкаси — ваша милост знае, че умея да слагам мехлем и да превързвам рани. А вече бях известен с това. Затова полковник Донец ме изпрати там и сам тръгна с мене, та да превързвам оня разбойник. Чак тогава ми падна камък от сърцето: узнах, че нашата княгиня избягала с оня шляхтич. Та отивам тогава при Богун. И си мисля: дали ще ме познае или не? А той лежи в треска и отначало не ме позна. Но по-късно ме позна и ми казва: „Ти ли носеше писмо за Розлоги?“ Отговарям му: „Аз.“ А той: „Нали аз те съсякох в Чигирин?“ — „Точно така.“ — „Значи ти — казва — служиш при пан Скшетуски?“ Че като почнах да лъжа: „Аз — казвам — на никого вече не служа. Повече зло, отколкото добро, видях на тая служба, затова предпочетох да отида на свобода при казаците, сега от десет дни гледам ваша милост и ще те излекувам!“ Той ми повярва и много ми се доверяваше. От него узнах, че Розлоги е изгорено, че убил двама от князете, а другите, като чули това, най-напред искали да дойдат при нашия княз, но понеже не могли, избягали в литовската войска. Но най-зъл беше, когато споменаваше оня дебел шляхтич, тогава, казвам ти, ваша милост, така скърцаше със зъби, сякаш лешници трошеше.