— Аз ли? — каза пан Заглоба.
— Да. Ваша милост си човек умен и пълен с хитрости, мислех, че с готовност ще се заемеш с тая акция, но ако не желаеш, тогава четвъртия отред ще поеме вахмистър Космач.
— Ще го поеме, но под моя команда! — извика Заглоба, който веднага се зарадва, че ще бъде командир на отделен отред. — Попитах само понеже ми е мъчно да се разделя с вас.
— Само че ти, ваша милост, имаш ли опит във военните работи? — попита Володийовски.
— Дали имам опит? Щъркелът още не е бил помислил да те направи подарък на баща ти и на майка ти, ваша милост, когато аз съм водил по-големи разезди от този тук. Целия си живот съм прекарал във войската и досега щях да служа, ако веднъж не ми заседна в стомаха един плесенясал сухар и три години седя там. Тогава трябваше да ходя за безоар276 чак в Галац, но за тая пелегринация277 подробно ще разкажа на ваша милост друг път, защото сега бързам да вървя.
— Тогава тръгвай, ваша милост, и навсякъде разпространявай вести, че Хмелницки е вече бит и че князът е минал Плоскиров — каза пан Скшетуски. — Не вземай какви да е пленници, но попаднеш ли на разезд откъм Каменец, гледай да отвлечеш такива, които ще могат да дадат сведения за Кривонос, защото досегашните са противоречиви.
— Дано да срещна самия Кривонос! Само да му се доще той да тръгне с разезд, ще му припари под краката! Не бойте се, ваша милост панове, ще науча аз тия хайти да пеят, дори да танцуват!
— След три дни ще се срещнем отново в Ярмолинци, а сега всеки по своя път! — каза Скшетуски. — И моля ви, ваша милост панове, да пазите хората.
— След три дни в Ярмолинци! — повториха Заглоба, Володийовски и Подбипента.
Тридесет и девета глава
Когато пан Заглоба се намери сам начело на своя отред, веднага се почувства неудобно, дори зле, и много би дал да бяха при него Скшетуски, Володийовски или пан Лонгинус, от които в душата си се възхищаваше най-силно и при които се чувстваше съвсем в безопасност. Така сляпо вярваше той в тяхната досетливост и мъжество.
Затова отначало яздеше доста мрачен начело на своя отред, оглеждаше се подозрително на всички страни, мислено си представяше опасностите, на които би могъл да налети, и мърмореше:
— Все пак по-добре би било, ако някой от тях беше тук. За каквото Бог е предназначил някого, за това го е създал, а тия тримата би трябвало да се родят насекоми, защото обичат да кацат на кръв. На война те се чувстват така, както другите хора при кана с вино или както рибата във вода. За тях войната е забавление. Коремът им е лек, а ръцете тежки. Виждал съм Скшетуски, като се бие, и знам, че е peritus278. Той така трепе хора, както калугерът чете молитви. Това е неговата любима професия. На оня литовец, който няма собствена глава, а търси три чужди, нищо не може да му убегне. Най-малко познавам оня малък палавник, но и той трябва да е люта оса. Като си спомня какво видях при Константинов и какво ми разказваше Скшетуски за него — оса ще да е! За щастие, той се движи близо до мене и мисля, че най-добре ще направя да се присъединя към него, защото, ако зная накъде да вървя, кучетата да ме ядат.
Пан Заглоба се почувства много самотен на тоя свят, та дори сам започна да се оплаква от самотата си.
— Така е то! — мърмореше той. — Всеки има на кого да се облегне, а аз какво? Ни другар, ни баща, ни майка. Сирак съм, и толкоз!
В тоя миг вахмистър Космач се приближи до него:
— Ваша милост командире, накъде отиваме?
— Накъде отиваме ли? — повтори пан Заглоба. — А? Изведнъж той се изправи на седлото и засука мустак.
— Към Каменец, ако бъде такава волята ми! Разбираш ли, ваша милост вахмистър?
Вахмистърът се поклони и се отдръпна мълчаливо при редиците, без да може да разбере защо командирът се разсърди. А пан Заглоба хвърли наоколо още няколко заплашителни погледа, после се успокои и продължи да мърмори:
— Ако тръгна към Каменец, ще дам да ми ударят сто тояги по голо. Тюх, да се не види! Да беше някой от тях при мене, по-висок дух щях да имам. Какво ще правя аз с тия сто души? По-добре да съм сам, че тогава човек може да се надява на хитростта си. А сега сме много, за да воюваме с хитрост, и малко, за да се защитаваме. Много несполучливо беше това хрумване на Скшетуски — да дели разезда. И накъде да тръгна сега? Зная какво има зад мене, но кой ще ми каже какво е пред мене и кой ще ми гарантира, че дяволите не са заложили там някаква клопка? Кривонос и Богун! Хубава бесовица! Дано ги дяволи дерат! Боже, пази ме поне от Богун! Скшетуски иска да се срещне с него — послушай го, Господи! Желая му това, което сам желае, защото съм му приятел… Амин! Ще стигна до Збруч и ще се върна в Ярмолинци, а пленници за разпит ще им докарам повече, отколкото искат. Това не е трудна работа.