От всички главатари той най-добре олицетворяваше казака рицар, затова песента го бе избрала за свой любимец, а името му се бе прославило по цяла Украйна.
Напоследък той бе станал переяславски подполковник, но изпълняваше длъжността на полковник, защото старият Лобода вече слабо държеше жезъла с все по-схванатата си ръка.
Затова пан Скшетуски добре знаеше кой е Богун и ако попита старата княгиня дали това е казак на служба при синовете й, направи го нарочно, за да изрази презрението си, защото бе предусетил в негово лице враг, а въпреки цялата слава на тоя главатар кръвта на поручика кипна от това, че казакът си бе позволил да се държи така дръзко с него.
Той предусещаше също, че щом свадата е почнала, няма да свърши току-така. Но пан Скшетуски беше остър като оса човек, прекалено самоуверен и също така не отстъпваше пред нищо, а за опасности направо жадуваше. Той беше готов дори веднага да се спусне с коня си подир Богун, но яздеше край девойката. А и колите вече бяха минали дола и в далечината се показаха светлините на Розлоги.
Четвърта глава
Курцевич-Булихови бяха стар княжески род, който имаше за герб пиле, произхождаше от Кориат64, а като че ли всъщност произлизал от Рюриковци. Единият от двата главни клона на рода живееше в Литва, другият във Волин, а в Задднеприето се бе преселил само княз Васил, един от многобройните потомци на волинския клон. Като по-беден князът не искаше да остане при заможните си роднини, та постъпи на служба при княз Михал Вишньовецки, баща на преславния Ярема.
На тая служба той се покри със слава и оказа значителни военни услуги на княза, поради което той му даде в наследство Красне Розлоги, което имение после беше наречено Вълчи Розлоги поради многото вълци наоколо, и княз Васил се засели там за постоянно. През 1629 година той стана уният и се ожени за Рагожанка, девойка от знатен шляхтишки дом, който произхождаше от Влашко. От тоя брак година по-късно се роди дъщеря му Елена; майката почина при раждането, а княз Васил, който не мислеше вече за втора женитба, се отдаде изцяло на стопанството и на отглеждането на единствената си дъщеря. Като спечели доста бързо среден по размери имот, той веднага помисли за по-големия си брат Константин, който беше останал беден във Волин, и отблъснат от богатия си род, бе принуден да стане арендатор. Него заедно с жена му и петте му сина княз Васил докара в Розлоги и делеше с тях всеки залък. По тоя начин двамата Курцевичи живяха спокойно чак до края на 1634 година, когато Васил тръгна срещу Смоленск заедно с крал Владислав. Там го сполетя беда, която стана причина за неговата гибел. В кралския стан хванаха писмо, писано до Шехин65, подписано с името на княза и подпечатано с герба пиле. Това явно доказателство за измяна от страна на рицаря, тогава с неопетнено име, смая и порази всички. Напразно Васил се кълнеше в Бога, че нито ръката, нито подписът върху писмото са негови — гербът пиле върху печата премахваше всякакви съмнения, а в твърдението, че е загубил пръстена си, с което се оправдаваше князът, никой не искаше да вярва. Най-сетне нещастният княз, осъден crimine perduellionis66 на опозоряване и смърт, трябваше да се спасява с бягство. Той пристигна нощем в Розлоги и закле брат си Константин в името на всичко свято да се грижи като баща за неговата дъщеря, след което замина завинаги. Говореше се, че от Бар писал още веднъж на княз Йереми с молба да не отнема късчето хляб на Елена и да я остави спокойна в Розлоги под грижите на Константин; после сякаш потъна в земята. Ту се чуваше, че веднага бил умрял, ту че преминал към войските на германския император и загинал на война в Немско — но кой би могъл да знае сигурно? Трябва да е загинал, щом не питаше повече за дъщеря си. Скоро престанаха да говорят за него и си го припомниха едва когато излезе наяве неговата невинност. Някой си Курцевич, гражданин от Витебск, преди смъртта си признал, че при Смоленск той бил писал писмо до Шехин, което подпечатал с намерения в стана пръстен. След това признание скръб и смут овладя сърцата на всички. Присъдата беше отменена, честта на княз Васил възстановена, но за самия него наградата за мъките му бе дошла много късно. Колкото до Розлоги, Йереми не мислеше да го вземе, защото Вишньовецки познаваха по-добре Васил и никога не бяха напълно убедени в неговата вина. Той дори би могъл да не бяга и под тяхната могъща закрила да се смее на присъдата, но ако не стори това, то е, защото не можеше да понесе опозоряването си.